Диамантен меч, дървен меч [bg]

Стигна до мястото, където планинската верига завиваше на юг. Блатата изчезнаха. Тясната ивица предпланински гори се разшири. По животинските пътеки се появиха пресни следи.

Запърхаха най-смелите - или най-безразсъдни - птици. Джуджето вървеше ли, вървеше нататък.

Никой не се опита да го спре.

Отмина седмица.

Сидри вече крачеше право на юг. Избра този път, защото прехвърлянето през вече снишените и полегати планини криеше опасност - маговете наблюдаваха пътеките през целия Хребет на скелетите особено бдително. Джуджето не желаеше да се излага на излишен риск.

Торбата му с провизии показа дъното си, ала Пратеникът изобщо не се разтревожи. Почти беше стигнал и мисълта за края на прехода му даваше сили по-добре от хляб и месо.

...Сидри зави покрай поредния горист хълм, но свърна в пътека, успоредна на главната, защото му се стори, че на върха стърчи нещо като самотна кула. Навярно бе развалина от стари времена, ала джуджето реши да кара по-предпазливо, затова отново избра заобиколен път. Продължаваше да се чуди къде са изчезнали преследвалите ги в началото на похода магове. Как така още не са го проследили? Как така цялата Дъга още не е по петите му?

"Навярно цялата работа е в Драгнир - рече си мъдро и отново се замечта: - Ах, Драгнир..."

- Сидри Дромаронг?

Джуджето не подскочи, навиците на неговото племе предполагаха да се свие. Някак устоя, но замръзна от дочулите се зад гърба му слова на общоимперски. Все пак нещо в произношението му попречи да се стегне съвсем.

И сякаш за да го успокои, говорещият премина на джуджешки:

- Сидри Дромаронг! Чакаме те съгласно повеленото ни от Каменния престол!

Пътникът се озърна през рамо и тихичко въздъхна с облекчение. Видя две джуджета, въоръжени с бойни секири, които държаха готови за бой. Носеха плътно затворени шлемове, дълги ризници с наклепани върху им метални пластини, по зачернената стомана блестяха сложно преплетени златни руни.

- Пред теб са ърл Хродар Хенсаронг и ърл Китар Хенсаронг -представиха се те.

Сидри почтително се поклони, защото двамата благородни братя бяха от най-близката свита на Каменния престол, като при това не сведе глава твърде ниско - уважението си е уважение, но пък следваше и да пази достойнството си на Носител на Диамантения меч.

- Успешен ли бе пътят на твоя топор, о, Сидри Дромаронг?-избуча изпод забралото си с тесни, почти невидими цепки за очите по-големият брат, ърл Хродар.

- Успешен бе, о, благородни!

- Словата ти приемаме за истина, докато Планините не ги отрекат! - вдигна ръка в ризннчна ръкавица ърл Китар. - Горди сме да те съпроводим до дома. Каменният престол и целият ни народ с нетърпение очаква да узнае що се е случило. Ще пратим вестоносец.

- О не, не! - стресна се Сидри, прекъсвайки съвсем непочтително събеседника си. - Вестоносецът може да попадне в ръцете на врага...

- Този вестоносец, Сидри, не попада лесно в плен - сухо отвърна Хродар. Гордият ърл не обичаше да се съмняват в думите му. - Виж сам!