Друговремец [bg]

- Вече стигнаха дотам.

- Е, пистолетите са заключени, а всички ножове са в кухнята, освен тези по Джейми. А той едва ли ще й позволи да се приближи достатъчно, за да му измъкне камата. Ще оцелеят. -Той се спря на прага. - Колкото до теб и мен... Това е друг въпрос.

Слугините вътре се сепнаха и се засуетиха, когато видяха Иън. Икономката обаче още се навърташе покрай всекидневната и се взираше улисана в сценката вътре - момчето, кръстено на Джейми, бе в скута й, облегнато на щедрата й гръд. Когато Иън я заговори, тя така се уплаши, че подскочи като прободена, след това постави длан на сърцето си.

Иън й кимна учтиво, взе детето от ръцете й и влезе пръв във всекидневната. Спряхме малко след прага, за да преценим какво се случва. Братът и сестрата бяха млъкнали, за да си поемат дъх, още наежени като разярени котки.

Малкият Джейми видя майка си и се задърпа и зарита, за да слезе. След това се спусна право към нея.

- Мама! - извика той. - Вдигни! Джейми вдигни!

Тя хвана момченцето и го подпря на рамо като пушка.

- Може ли да кажеш на чичо си на колко си годинки, миличък? - попита го, сподавяйки тона си, макар дрънчащата стомана още да се чуваше отчетливо в него. Момчето също я чу -обърна се и зарови лице във врата й. Тя го потупа несъзнателно по гърба, впила очи в брат си.

- Понеже той не иска, ще ти кажа аз. През август навърши две. Ако си достатъчно умен, за да броиш - позволи ми да се усъмня, - ще се досетиш, че е заченат шест месеца след срещата ти с Рандал в собствения ни двор, когато почти те преби до смърт с тъпото на сабята си.

- Така ли било? - Джейми се навъси. - Друго чувам. Всички знаят, че си го приела в леглото си - не само веднъж, а за постоянно. Това дете е негово.

Кимна презрително към съименника си, който изпод брадичката на майка си гледаше с едно око големия шумен непознат.

- Вярвам ти, че новото копеле в корема ти не е негово - Рандал беше във Франция до март. Така че не само си блудница, но и разпътна блудница. Кой е бащата на новото ти дяволско отроче?

Иън се прокашля извинително и поразсея напрежението в стаята.

- Аз - рече спокойно. - И на това също. - Направи няколко крачки напред и взе сина си от ръцете на беснеещата му майка. Сложи го да седне в сгъвката на ръката му - Някой казват, че се е метнал на мен.

Всъщност едно до друго лицата им бяха почти идентични, с изключение на кръглите бузи на детето и кривия нос на бащата. Същото високо чело и тесни устни. Същите редки вежди над големи, тъмнокафяви очи.

Сякаш някой удари Джейми в бъбреците. Той затвори уста и преглътна, очевидно без никаква представа как да продължи.

- Иън - промълви слабо. - Значи сте женени?

- О, да - отвърна шуреят му - Няма как.

- Разбирам... - Джейми се прокашля и му кимна. - Хм, много щедро от твоя страна. Да я приемеш Много щедро.

Усетих, че има нужда от морална подкрепа, застанах до него и го докоснах по ръката. Сестра му ме проследи замислено с поглед, но не каза нищо. Джейми се постресна, все едно бе забравил, че съм там. Нищо чудно. Но изглеждаше облекчен от прекъсването и ме избута напред.