Друговремец [bg]

Разбрах какво се иска от мен и хванах Джейми за ръката, като го оставих да седне в едно кресло в неутрален ъгъл на стаята. Иън пък сложи Джени на двуместно канапе и постави ръце върху раменете й, за да не става повече.

- Така. - Въпреки скромното си поведение Иън Мъри притежаваше неоспорим авторитет. Още държах Джейми за рамото и усещах как напрежението го напуска.

Стаята ми се стори като боксов ринг - двамата бойци в ъглите, нервни и с трепкащи мускули, всеки зачакал гонга, а мениджърите им ги успокояват преди схватката.

Иън кимна на Джейми с усмивка.

- Радвам се да те видя, човече. Всички се радваме, че си у дома с жена си. Нали, мила? -попита той Джени и пръстите му видимо се свиха върху рамото й.

Тя не търпеше принуда. Притисна устни, сякаш ги запечата, и пропусна през тях само една дума:

- Зависи.

Джейми потърка лице и надигна глава, готов за нов рунд.

- Видях те да влизаш с Рандал - упорстваше той. - И от това, което ми каза после... Откъде знае, че имаш бенка на гръдта?

Тя отново изсумтя силно.

- Помниш ли изобщо какво се случи онзи ден, или капитанът ти е избил спомените със сабята си?

- Разбира се, че помня! Никога не бих забравил!

- Тогава си спомни, че в един момент дадох на капитана да разбере, право между краката с коляното си.

Джейми се попрегърби и доби предпазлив вид.

- Да, помня.

Джени се усмихна победоносно.

- Е, тогава, ако жена ти - чието име дори не знам, кълна се, Джейми, никакви обноски нямаш, - така де, ако тя реши да стори същото с теб, а не е като да не си си го заслужил, смяташ ли, че след това ще можеш да изпълниш съпружеските си задължения?

Джейми понечи да я прекъсне сестра си, но замълча. Дълго се взира в Джени и ъгълчето на устата му трепна.

- Зависи - отвърна. Устата му отново трепна. Досега бе седял приведен напред, но сега се облегна със скептичното изражение на момче, което слуша приказки, знае, че е твърде пораснало, за да им вярва, но въпреки това не може да им устои.

- Наистина ли? - попита накрая.

Джени се обърна към Иън.

- Донеси чаршафите, Иън - нареди му.

Джейми вдигна ръце.

- Не. Не, вярвам ти. Просто след това той се държа...

Джени също се облегна удобно на ръката на съпруга си, прегърнала сина си, доколкото й позволяваше коремът, олицетворение на милостивия победител.

- Е, след всичко отвън, не можеше да каже на хората си, че не е бил способен, нали? Трябвало е да изглежда, сякаш е изпълнил това, за което се е заканил. A и - призна тя, -трябва да кажа, че беше много груб. Удари ме и ми скъса нощницата. Всъщност почти ме събори в несвяст, докато се мъчеше да стори нещо, а когато се съвзех, всички англичани си бяха заминали и те бяха отвлекли.

Джейми въздъхна дълбоко и закратко затвори очи. Широката му длан стискаше едното му коляно и поставих леко ръка върху нея. Той отвори очи, стисна ръката ми и ми се усмихна слабо, преди да се обърне към сестра си.