Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Политика » За духа на законите
За духа на законите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

За духа на законите

Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:

За духа на законите (на френски: De l'esprit des lois, също така понякога се нарича Духът на законите) е трактат по политическа теория, публикуван за пръв път анонимно от Шарл дьо Секонда, барон дьо Монтескьо през 1748 с помощта на Клодина Герен дьо Тансен. Първоначално е публикуван анонимно, отчасти защото творбите на Монтескьо са били обект на цензура, като влиянието на трактата извън Франция е било подпомогнато от бързото му разпространение на други езици. През 1750 Томас Нюджънт публикува първия превод на английски. През 1751 Католическата църква добавя „За духа на законите към своя Index Librorum Prohibitorum (Списък на забранените книги). Но политическият трактат на Монтескьо има огромно влияние върху работата на много други, сред които от най-голямо значение върху Екатерина Велика, която създава Наказ („Инструкция“), също върху Бащите-основатели на Конституцията на Съединените щати и Алексис дьо Токвил, които прилагат методите на Монтескьо за да изучава американското общество в книгата „Демокрацията в Америка”. Маколи намеква за значението на Монтескьо във своето есе от 1827, озаглавено Макиавели: Монтескьо се радва, вероятно, на по-широка известност от всички политически автори в съвременна Европа.
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.

СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
1 ... 209 210 211 212 213 214 215 216 217 ... 289
Перейти на страницу:

И, обратно, тъй като в монархиите разкошът прави брака обременителен и скъпоструващ, към него трябва да се присъединят и богатствата, които по-късно тя може да получи. Затова, когато в Рим се установява монархията, цялата система за унаследяване се променя. Преторите започнали да признават за наследници роднини по женска линия, когато липсвали роднини по мъжка линия; а по старите закони на роднините по женска линия никога не се признавало това право. Сенатското постановление на Орфиций разрешавало на децата да получават наследство от майката; а императорите Валенциан, Теодосий и Аркадий разрешавали на внуците от страна на дъщерята да наследяват дядото. Най-сетне император Юстиниан заличил и последните следи от древния закон за наследството; той установил три разреда наследници — низходящи, възходящи и странични, без да се прави никаква разлика между мъже и жени, между роднини по мъжка и роднини по женска линия; и заличил всички различия, които са се правели в това отношение. Той смятал, че трябва да се следва самата природа, като се избягва всичко, което наричал задръстване на древната юриспруденция.

КНИГА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

ЗА ПРОИЗХОДА И ПРОМЕНИТЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ЗАКОНИ У ФРАНЦУЗИТЕ

In nova fert animus mutatas dicere formas Corpora...63

Овидий, Метаморфози

Глава I

За различния характер на законите у германските народи

Като излезли от своята страна, франките възложили на мъдри хора от своя народ да съставят салически закони. Племето на рипуарските франки, съединило се при Хлодвиг със салическите франки, запазило своите обичаи и Теодорих, крал на Австразия, заповядал да ги запишат. Той събрал също така обичаите на подвластните му бавари и алемани. След като Германия била обезсилена поради излизането от нея на толкова народи, франките, покорили страните, намиращи се пред тях, и отстъпили, за да установят своето господство в горите на дедите си. Изглежда, че Тюрингският кодекс бил даден от същия този Теодорих, тъй като тюрингите също са били негови поданици. Фризите били покорени от Карл Мартел и Пипин и техните закони са били създадени не по-рано от тия владетели. Карл Велики, който пръв укротява саксите, им е дал закона, който познаваме. Достатъчно е да прочетем двата последни свода, за да се убедим, че те са излезли от ръцете на победители. Вестготите, бургундите и лангобардите, основавайки държави, са записали законите си не за да направят своите обичаи задължителни за покорените народи, а самите те да ги следват.

В законите на салическите и рипуарските франки, в законите на алеманите, баварите, тюрингите и фризите се забелязва удивителна простота; в тях ние намираме една оригинална твърдост и един дух, които не са били ни най-малко засегнати от странични влияния. Те малко са се променяли, защото всички тия народи с изключение на франките са си останали в Германия. Самите франки основали в Германия голяма част от своите владения; затова всички техни закони са си останали германски. Не е било така със законите на вестготи, лангобарди и бургунди; те са загубили много от характера си, защото самите народи, които са се установили на нови места, загубили много от своя характер.

Бургундското царство не просъществувало дълго, така че законите на на рода-завоевател не са могли много да се променят. Гундебалд и Сигизмунд, които събрали обичаите им, са били почти последните техни крале. Законите на лангобардите били по-скоро допълнени, отколкото изменени. Законите на Ротар били последвани от законите на Гримуалд, Луитпранд, Рахис, Астулф; но те не приели нова форма. Не е било същото със законите на вестготите; вестготите сами ги променяли и възлагали на духовенството също да ги променя.

Кралете от първата династия отнели от салическите и рипуарските закони това, което не можело в никакъв случай да се съгласува с християнството; но оставили недокосната самата им същност. Същото не може да се каже за законите на вестготите.

Законите на бургундите и особено законите на вестготите допускали телесните наказания. Законите на салическпте и рипуарските франки ги отхвърлили; тези закони са запазили най-добре своя характер.

Бургундите и вестготите, чиито владения били изложени на големи опасности, търсели начин да се сближат с коренното население и въвели сред него най-безпристрастни закони. Обаче френските крале, сигурни в своето могъщество, не правели нищо в това отношение.

1 ... 209 210 211 212 213 214 215 216 217 ... 289
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)