Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Постепенно осъзна, че иска да се откаже от всичко това. „Не са ми останали много сили. Ако продължавам така, съвсем ще изгоря. Ще се изчерпам.“ Но хората продължаваха да се нуждаят остро от нейните „проби“. Сърце не й даваше да зареже клиентките си само защото така й е най-удобно.
Същото лято Индийско орехче си намери заместник. Разбра го още в мига, когато видя белега върху бузата на младежа, който седеше пред една сграда в Шинджуку.
18.
Дъщерята на тъпата дървесна жаба
„Здравей отново, Господин Птицата с пружината,
Сега е два и половина след полунощ. Всичките ми съседки спят непробудно, тази нощ обаче аз не можах да заспя, затова станах да ти пиша писмо. Да ти призная, безсънните нощи за мен са нещо необичайно, все едно сумист с таке. Обикновено заспивам веднага щом легна и се събуждам точно когато трябва. Имам будилник, но почти не го използвам. Ала макар и рядко, понякога ми се случва: будя се посред нощ и после не мога да заспя.
Смятам да седя на бюрото и да ти пиша това писмо, докато не ми се доспи, затова не знам какво ще бъде, късо или дълго. Всъщност, когато ти пиша, никога не знам какво ще се получи, докато не стигна до края.
Както и да е. От начина, по който повечето хора живеят (предполагам, че все пак има и изключения), стигам до извода, че според тях светът или животът (или както искаш го наречи) е място, където всичко е (или би трябвало да бъде) логично и последователно. Често си мисля за това, докато разговарям със съседките си тук. Така например, когато се случи нещо, било то важно събитие, което засяга цялото общество, или нещо дребно и лично, хората казват: «Ами да, това се случи, понеже еди-какво си и така нататък», и другите най-често се съгласяват и възкликват: «Точно така», аз обаче не разбирам. «А е такова и такова, ето защо се случи Б.» Според мен това не обяснява нищо. Все едно да изсипеш в йенско оризов пудинг на прах, да го сложиш в микровълновата печка и да натиснеш копчето, а когато печката иззвъни, да вдигнеш капака и да намериш оризов пудинг. Мисълта ми е какво се случва от мига, когато натискаш копчето, до мига, когато печката иззвъни? Не можеш да разбереш какво точно става под капака. Ами ако в мрака, докато никой не гледа, оризовият пудинг първо се превръща в макарони на фурна и чак след това става на оризов пудинг? Смятаме, че си е съвсем естествено да получим оризов пудинг, след като сме сложили в микровълновата печка оризов пудинг на прах и тя е иззвъняла, но лично според мен това е само предположение. На мен например ще ми олекне, ако някой път сложа в микровълновата печка оризов пудинг на прах и след като вдигна капака, намеря макарони на фурна. Сигурно ще бъда изненадана, но знам ли, струва ми се и че някак си ще ми олекне. Или най-малкото няма да бъда чак толкова разочарована, защото това по някакъв начин ще ми се стори много по-истинско.
Защо «по-истинско» ли? Ще ми бъде трудно, страшно трудно да ти го обясня логично с думи, ала ако вземеш например моя живот и се замислиш за него, ще се убедиш, че в него има какво ли не, но не и «последователност». Първо, наистина си е пълна загадка как дъщеря като мен се е родила в семейство на двама души, които са скучни като дървесни жаби. Знам, малко странно е да го казвам, но аз съм много по-зряла, отколкото те двамата, взети заедно. Не че се хваля или нещо такова: това си е факт. Не твърдя, че съм по-добра от тях, просто като човек съм по-зряла. Ако ги познаваше, Господин Птицата с пружината, щеше да си наясно за какво говоря. Тези хора са убедени, че светът е последователен и може да се обясни като план на нова къща в скъп жилищен квартал, така че, ако следваш логиката и последователността, накрая всичко ще бъде наред. Затова се ядосват, натъжават и разстройват, че не съм такава.