Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Лирна ѝ върна огледалото.
— Благодаря.
— Какво стана в трюма? — попита Орена, стройна жена с тъмни очи и коса, със синини по врата, спомен от насилието на воларианския кораб. Преживяла бе същото като Мурел, но явно се справяше по-добре с травмата си. Въпреки това беше достатъчно умна да се страхува.
— Убих един воларианец — отговори Лирна. Не виждаше смисъл да ги лъже.
— Защо?
— Само така можех да съм сигурна, че няма да ни изхвърлят през борда на кораба.
— И накъде точно пътува този кораб?
— Към Мелденейските острови. Оттам ще можем да се върнем в Кралството.
— В замяна на какво?
Лирна взе книгата от леглото, където я беше оставила, и я разлисти.
— Срещу малка услуга. Не се бойте, капитанът обеща да не ни закачат, стига аз да си свърша моята работа.
— Не съм много сигурна за последното — измърмори жената. Крачеше напред-назад из каютата със скръстени на гърди те ръце. — Тези пирати… не ми харесва как ни гледат. Вече знам на какво са способни моряците. Не съм вярвала, че ще ми липсва съпругът ми, оня дебел глупак.
Мурел се тръшна на леглото.
— Щом е бил дебел и глупав, защо си се омъжила за него?
Орена я погледна изпод вежди.
— Защото беше богат.
Жените продължиха да си приказват, а Лирна се съсредоточи върху книжлето. В по-голямата си част представляваше скучна миниатюра на военна кореспонденция, списъци с доставки, очаквани линии на отбрана. Направи ѝ впечатление, че воларианците имат подробни планове за окупацията на всички васалства, с изключение на Ренфаел, и си спомни последните думи на Дарнел при последната им среща. „Вярата да ми е на помощ, трябваше да опитам.“
„Дали пък онзи облечен в стомана глупак най-после не ми е дал основание да го обеся? — запита се тя, но бързо реши, че този въпрос може да почака. — Корабните лордове са изпратили най-добрите си хора за тази книжка. Все трябва да има причина за това.“
Който и да беше писал текста, бе достатъчно умен да не разчита единствено и изцяло на шифъра. Някои от топографските имена бяха сменени. Планът на улиците, описан в книгата, например, ѝ подсказа, че „Зловещият“ всъщност е Варинсхолд, а „Свраче гнездо“ очевидно беше Алтор, защото кой друг град се намираше на остров? При други не беше толкова очевидно. „Чайката“ се споменаваше бегло, както и „Гарванова вис“, но пък ставаше въпрос за мини и това я наведе на мисълта, че са имали предвид Северните предели. „Жална му майка на онзи, когото пратят да превземе Пределите“ — помисли си тя. Най-много място беше отделено на „Змийска бърлога“, сложна локация с множество пристани и морски канали. Описанието беше придружено от подробен план за нападение.
„Задължително е — пишеше в книжката — възможно най-много кораби да се съберат за нападението над Змийската бърлога след успешното завземане и умиротворяване на Зловещия. Атаката трябва да се състои преди началото на зимните бури. Адмирал Карлев ще поеме командването на атакуващите ескадрони, като на първо място трябва да се отреже достъпът на врага до пристанищата…“
Стана от леглото и отиде при вратата. Отвори я и пазачът отвън пристъпи с ръка върху дръжката на сабята си. Именно той бе охранявал мъртвия воларианец и явно не гореше от желание да скъсява твърде много разстоянието до Лирна.
— Трябва да говоря с него — каза тя.
— Надявам се да удържиш своята част от договорката ни — каза тя на капитана, — но смятам ще се съгласиш, че е най-добре да споделя тази информация още сега, без бавене.
Не се наложи да го убеждава дълго — изглежда, думите ѝ само затвърдиха негово отдавнашно съмнение. Нареди всички излишни тежести да бъдат изхвърлени в морето, включително златните кюлчета, взети от воларианците, и всички платна да бъдат вдигнати. Заради теченията се наложи да поемат за кратко на юг, преди да се отправят на изток, и капитанът гонеше екипажа си безмилостно.
— Какво става? — попита Илтис. Лирна бе слязла в трюма и всички бегълци се трупаха около нея.
— Воларианците се придвижват към Мелденейските острови — каза тя. — Движим се натам по най-бързия начин, за да ги предупредим.
— А какво ще стане с нас, когато пристигнем? — попита Харвин.
— Капитанът ми даде дума, че ще ни пуснат. Имам основание да му вярвам.