Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Тя пое дълбоко дъх и каза:
— Елания Атикус Минора беше ранена по време на бягството, но не сериозно. Счупен глезен. С умело лечение той бързо ще зарасне.
Гай кимна.
— А лейди Плацида?
— Уморена, но иначе добре, сър.
Гай въпросително вдигна вежди. Амара обясни.
— Тя и лейди Акватайн се изтощиха, опитвайки се да увеличат скоростта на нашето бягство и да затруднят преследването. Само малко повече от двадесет рицари Аери от около общо сто успяха да ни настигнат и без усилията на двете лейди съм сигурна, че щяхме да бъдем разбити и убити.
— Къде сте сега? — попита Гай. После веднага вдигна ръка. — Не, по-добре не говорете. Това съобщение може да бъде видяно и от други. Като цяло, какво е положението ви?
— След падането на Калар бързахме толкова дълго, колкото можахме, сър, но не сме се отдалечили чак толкова далече. Възможно е последващо търсене да ни намери, така че ще почиваме тук само час-два и след това ще продължим.
Гай вдигна вежди.
— Калар е паднал?
Амара се усмихна и кимна.
— Благодарение на изкуството на граф Калдерон, сър. Не съм сигурна, че е мъртъв, но ако е успял да оцелее, се съмнявам, че ще е в такова състояние, че да успее да организира преврат.
Гай оголи зъби в неочаквана вълча усмивка.
— Искам лично да чуя подробностите веднага щом можете да го направите, графиньо. Моля, предайте моята благодарност на негово превъзходителство Калдерон — каза Първият лорд, — а също на дамите и на техните хора.
— Ще се постарая да запазя безизразно лице, когато го правя, сър.
Гай отметна глава назад и се засмя, след което накара образа във водата да се промени.
За кратко той стана цветен, по-детайлен и по-жив. После поклати глава и каза:
— Ще ви оставя да починете и след това да продължите пътуването, курсор.
— Сър? — попита Амара. — Ще пристигнем ли навреме?
Гай кимна.
— Мисля, че да. Но трябва да действам бързо.
Образът погледна Амара в очите, след което Гай леко й се поклони.
— Добре направено, Амара.
Амара си пое дълбоко дъх, когато почувства проблясък от свирепа гордост и удовлетворение.
— Благодаря ви, сър.
Образът се разтвори в потока и Амара тежко се отпусна на брега, ръката й тъпо пулсираше, но неприятното усещане бавно се усили. Тя хвърли поглед към Бърнард, който стоеше до лейди Акватайн в сянката на същото дърво, погледът му беше отсъстващ — чрез връзките си със земните фурии и дървото той следеше дали някой не се приближава.
— Привет, Амара — весело каза Одиана.
Въпреки умората и дискомфорта, Амара трепна от изненада и почувства остра болка в сребристите линии от изгаряния от раменете до основата на шията. Водната вещица приближи напълно безшумно и й заговори от разстояние един фут.
— Съжалявам — каза Одиана и в думите й имаше лек смях. — Не исках да ви плаша така. Сигурно е страшно болезнено да подскачаш така, миличка.
— Какво искате? — спокойно попита Амара.
Тъмните й очи проблясваха.
— Е, разбира се, да излекувам бедното ви рамо, малка страннице. Иначе ще бъдете толкова полезна за господаря си, колкото сокол с едно крило. Не можем да допуснем това.
— Добре съм — тихо каза Амара. — Благодаря все пак.
— Ай-ай — поклати пръст Одиана. — Така да лъжеш. Обещавам ви, че ще спра болката.
— Спри да я дразниш — спокойно каза лейди Акватайн.
Одиана намръщено погледна лейди Акватайн, показа й език, след което се изправи, за да тръгне лениво по брега на ручея.
Лейди Акватайн се откъсна от ствола на дървото и каза:
— Вече стигнахме до кръстопът, курсор. Има трудни решения, които трябва да се вземат.
— Относно какво? — попита Амара.
— Бъдещето — отговори лейди Акватайн. — Например. Трябва да реша дали да ви позволя да живеете или не, в зависимост от това дали ще се окажете полезна или неудобна. В крайна сметка вие сте много способен агент на короната. Предвид политическия климат може да се окажете малка, но съществена пречка за моите планове, ако тръгнете срещу мен — тя погледна Амара със замислен поглед. — Но бихте могли да станете и много полезна, ако успеем да постигнем някакво споразумение.
Амара си пое бавно и дълбоко дъх, за да се успокои.
— Предполагам, че е било глупаво да се надявам, че ще постъпите коректно, щом получите това, което искате — каза тя тихо.