![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Изми погледна в далечината, където се издигаше едва различимата стена на Регската гора. На самия бряг на Кизевка, точно до пътя, над гората като раздразнена змия се издигаше замъкът Нуад. Високите двадесет и пет ярда стени и четири кръгли кули заплашително се извисяваха над десния път. Гарнизонът на замъка — четиристотин човека — беше попълнен с петстотин Играещи с вятъра. Врагът или ще трябва да превземе замъка с щурм и да закъснее с нападението върху дясната армия, или да мине през този участък от пътя под непрекъснатия обстрел на защитниците на Ноад. Също така Неназовимия го чакаше неприятна изненада под формата на две гномски оръдия. И ако врагът все пак премине, в тил ще го ударят триста конници, които се криеха зад стените на замъка. Не кой знае каква сила, но все пак способни да осигурят множество неприятности на врага.
Преди Изми се появи оръженосецът му:
— Милорд?
— Подготви ми доспехите.
Младежът кимна с глава и Изми тръгна към кралската шатра. Кралските гвардейци и Бобровите шапки бяха обградили шатрата на Сталкон. Още няколко воини, въоръжени със страшните фламберги, охраняваха кралското знаме.
В шатрата освен краля и по-малкия му син — Сталкон Пролетния жасмин, който сега командваше кавалерията на центъра, беше главата на Ордена на маговете Арцивус и още двама непознати на Изми магьосника. Мъж и жена. Тоягите и на двамата бяха маркирани с по три ивици. Важни клечки, макар и не чак архимагове. Кралят забеляза лейтенанта, кимна приветливо и му даде знак да почака разговорът да приключи.
— Това е реален изход от ситуацията, ваше величество — продължи Арцивус, увивайки се в топлото одеяло.
— А ако вятърът задуха в грешната посока? Към нас?! Ще загубим армията още преди началото на битката! — отривисто подхвърли кралският син.
— Уверявам ви — изръмжа непознатият на Изми маг. — Това заклинание не действа на хора и…
— Напомнете ми, господин Балшин — прекъсна го кралят. — Говорим за точно същото заклинание, което през лятото напълно унищожи всички жители на онова село южно оттук? Как се казваше?
— Вишка, ваше величество — неохотно каза жената.
— Благодаря ви, госпожо Клена. Много сте любезна. Точно Вишка. Същото село, където вие едва не пленихте хората, изпълняващи специалната ми заповед?
— Това беше досадно недоразумение — опита се да защити маговете главата на Ордена. — Крадецът и елфите нищо не ги заплашваше.
— Наистина ви вярвам — съгласи се кралят, въпреки че в гласа му нямаше и капка доверие. — Разбира се, тях нищо друго не ги заплашваше освен вашите експерименти, които ми струваха цялото село. Когато през пролетта дадох разрешение, ваше магичество, за този безумен експеримент, изобщо не предполагах, че ще има жертви сред мирното население.
— Повярвайте ми, ваше величество, ние също — заговори Клена. — Онези книги на огрите, които бяха в нас, съдържаха грешка в себе си. Грешката вече е коригирана и историята с Вишка няма да се повтори.
— Трябва да дадете разрешение, ваше величество — продължи да убеждава краля старият магьосник.
— Не, Арцивус! Нима не разбирате какъв риск представлява това?
— Разбирам — като птица наклони глава магьосникът. — Но вие нали знаете моята квалификация… гарантирам, че заклинанието ще сработи както трябва.
Кралят мълчаливо забарабани с пръсти по масата.
— Разузнавачите докладват, че Неназовимият има петнадесет хиляди огри. Петнадесет хиляди! Още с първия опит ще отнесат левия ни фланг, без дори да се забавят. След Неназовимия това е най-голямата опасност, която заплашва Валиостр. За да убием един огр трябват минимум осем наши войници. А ние нямаме такива сили. Ние можем… — Арцивус специално подчерта последната дума. — Можем да спасим кралството, ако унищожим огрите. Точно поради тази причина толкова години изучавам древните книги на тази раса, точно поради тази причина госпожа Клена и господин Балшин толкова дълго експериментират с това заклинание и постигнаха успех, макар и по метода проба — грешка.