Републиката на крадците [bg]

— Верена, аз, извинявам се, но поведението ти…

— Твоето поведение изисква обяснение, братовчеде!

— Слушах и двама ви…

— Спотайвал си се като крадец!

— Обяснихте се в любов един на друг! Чух караницата ви!

Булидаци, изглежда, се сети твърде късно, че не е обявил собствения си интерес към Верена на самата нея. Смут се разля по лицето му като боя върху бяло платно и Сабета не пропусна възможността.

— Беше актьорско упражнение, простак такъв! Импровизация! И какво те интересува, ако не беше така?

— Импро… Импровизация?

— Помолих Лукаца да ме следва и да импровизираме сцена! — тя решително избута ръката на Булидаци от гърлото на Локи. — Сцена, която ти прекъсна! Може ние да сме облечени като плебеи, барон Булидаци, но ти ни надмина по грубо поведение!

— Обаче…

Локи оцени находчивостта на схемата на Сабета, но може би отиваше твърде далеч — Булидаци им трябваше контролиран, а не смазан. Беше време да възобнови ролята си на адвокат. Потърка си гърлото, което го болеше.

— Братовчедке Верена — каза Локи, — Генаро има предвид, че му казах за моя годеж. Затова, когато е чул репетицията ни, е имал добра причина да заподозре измама.

— Нямаше причина да посегне на твоята персона!

— Братовчедке, бъди разумна. Обсъдихме това, когато започнахме. Знаехме, че животът под прикритие ще ни наложи да се откажем от някои от привилегиите на истинското си положение.

— Да, но…

— Освен това няма други свидетели, затова не изпитвам нужда да потърся възмездие.

Локи се опита да звучи максимално естествено и уверено, макар да подозираше, че Булидаци ще оцени заплахата му за дуел като физическа заплаха за трудно освобождаване на червата. Мисълта да отблъсне Верена, обаче…

— Изглежда, че съм направил грешка. — Булидаци прибра ножа си и гневът му отпреди малко изчезна също толкова бързо. — Верена, извинявам се за недоразумението. Моля те, кажи ми как да мога да възвърна доброто ти мнение?

Локи примигна при едностранното извинение и от бързата промяна към овладени, ласкателни маниери. Беше сметнал Булидаци за искрен и прям, дори за малко недодялан, но очевидно еспаранецът беше понижил „благородния“ Лукаца до ролята на инструмент в щенията си към Сабета. Това, заедно със склонността му към насилие, подсказваха за опасни дълбини.

— Като начало — каза Сабета — можеш да спреш с това промъкване из сенките. Ти си еспарански лорд и патрон на тази трупа. Бих предпочела да идваш и действаш открито, по начин, достоен за кръвта ти.

— Раз… разбира се.

— И ако искаш да си наистина полезен, можеш да ни осигуриш по-подходящо място за репетиции. Започвам да се уморявам от вътрешния двор на госпожа Глориано.

— Къде би предпочела…

— Известно ми е, че ще използваме театър, наречен „Старата перла“.

— О, естествено. Е, нужно е само да се отблагодарим подобаващо на церемониалмайстора на графинята.