Друговремец [bg]

Ясно личеше, че мъжът куца силно. Когато мина през портата, видях защо - липсваше десният му крак до коляното и на негово място носеше дървена протеза.

Въпреки накуцването се движеше като младеж. Всъщност, когато приближи беседката, видях, че навярно не е навършил и трийсет. Беше висок почти колкото Джейми, но много по-слаб, почти мършав.

Спря в началото на беседката, подпрян на решетката, и се вгледа в мен с интерес. Гъста кафява коса падаше над високото му чело, а в хлътналите кафяви очи се четяха търпение и благост.

Джейми и сестра му повишаваха тон непрестанно. Прозорците стояха отворени заради топлото време и спорът се чуваше добре, макар че не всички думи бяха ясни.

- Вреслива кучка! - долетя гласът на Джейми.

- Нямаш дори благоприличие да... - Отговорът на сестра му се изгуби насред силен повей на вятъра.

Новодошлият кимна към къщата.

- А, Джейми се е върнал, значи.

Кимнах в отговор, несигурна дали да се представя. Нямаше значение - младежът се усмихна и наклони глава към мен.

- Аз съм Иън Мъри, съпругът на Джени. А ти си... хм...

- Пачаврата сасенак, за която се ожени Джейми - довърших. - Казвам се Клеър. Е, значи сте научили?

Той се засмя, а през това време умът ми препускаше. Съпругът на Джени?

- О, да, научихме. От Джо Ор, който пък научил от калайджия в Ардри. Сред планините тайни няма задълго. Сигурно знаеш, дори да сте женени само от месец. Джени от седмици се чуди каква си.

- Курва! - изрева Джейми отвътре. Съпругът на Джени не обърна внимание, а продължи да ме оглежда с приятелско любопитство.

- Много си хубава. Харесваш ли Джейми?

- Ами... да. Да, харесвам го много - отвърнах постресната. Бях започнала да свиквам с прямотата на повечето планинци, но още ме хващаше неподготвена от време на време.

Той сви устни и кимна, сякаш бях улучила верния отговор, след което седна до мен.

- Дай им още няколко минути. - Той махна към къщата, откъдето виковете вече се носеха на келтски. Сякаш изобщо не го вълнуваше причината за свадата. - Фрейзър не слушат никого, когато са такива. Навикат ли се, може би има шанс човек да ги вразуми, но не и преди това.

- Да, забелязала съм - отвърнах сухо и той отново се засмя.

- Значи вече имаш опит? Чухме как Дугал е накарал Джейми да те вземе. Но Джени каза, че на Джейми му трябва повече от един Дугал Макензи, за да стори нещо, което не му е по сърце. Сега си ми пред очите и виждам защо го е направил.

Повдигна вежди, подканяйки ме да продължа, но нямаше намерение да ме принуждава.

- Сигурно е имал причини - отвърнах, вниманието ми бе раздвоено между събеседника ми и къщата, където крясъците продължаваха. - Не искам... Искам да кажа, надявам се...

Иън правилно разбра защо се колебая, а и не криех погледите си към прозореца.