Политичестки ред и политически упадък [bg]

По същия начин Луи Наполеон, който идва на властта във Франция чрез преврат през 1851 г. и се обявява за император Наполеон III, си дава сметка, че трябва да легитимира управлението си чрез плебисцит (след като вече е избран за президент на републиката след революцията през 1848 г.). Французите са свикнали с идеята за гласуване, независимо че то е изключително манипулирано. Освен това Втората империя е либерална и открито могат да бъдат изразявани различни политически възгледи. Икономическата експанзия по време на нейното управление проправя път на по – демократичната Трета република, обявена след поражението във Френско – пруската война и Парижката комуна. По този начин преходът към по – либерално общество и повече демокрация е осъществен от консервативни лидери, които надживяват 1848 г. и са наясно, че имат срещу себе си общества, мобилизирани по несрещани до този момент начини.

Към средата на века обаче привържениците на конституционното управление от средите на средната класа се оказват непоследователни демократи, след като демократичният порив в много страни е заместен от национализма. Германските либерали в парламентите на Франкфурт и Берлин са по – заинтересовани от създаването на обединена Германия, отколкото от утвърждаването на демокрацията в съществуващите германски държави. Като елити те са готови да „представляват“ нацията, без да предоставят на своите съграждани правото на глас. Много от тях подкрепят Бисмарк и неговия авторитарен Райх, след като той се оказва единственият лидер, способен да създаде обединена Германия. Като лидери и облагодетелствани лица от германския капитализъм те не се поколебават да се откажат от икономическия либерализъм, когато държавата предлага защитни тарифи за техните промишлени отрасли. По същия начин много от либералите в територии под управлението на Австро – Унгарската империя са по – заинтересовани от гарантирането на собствените им привилегии като национални елити, отколкото от разширяването на избирателните права. Противопоставянето срещу ирландското движение за самоуправление в подкрепа на империята в края на XIX в. позволява на консерваторите да привлекат поддръжници не само от средната, но и от работническата класа. Това не е последният случай, при който национализмът в Европа превъзмогва класовите противоречия.