Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Публицистика » Политичестки ред и политически упадък [bg]
Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Политичестки ред и политически упадък [bg]

Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:

В Произход на политическия ред Франсис Фукуяма проследява историческото развитие от зората на човечеството до Френската и Американската революции. В Политически ред и политически упадък той продължава своя монументален разказ за изграждането на човека като политическо животно. Започвайки с индустриалната революция, той разкрива как държавата, законът и демокрацията се развиват след тези разтърсващи събития, къде са корените на днешното напрежение между либералните демокрации и диктатурите и как неоспоримите симптоми за разпад се появяват в развитите демокрации. Ако искаме да разберем политическите системи, които доминират и управляват живота ни, задължително трябва да се върнем към техните корени и да бъдем бдителни за възможността за упадък. Това майсторско описание е задължително четиво за всеки, който иска да разбере повече за света, в който живеем.
1 ... 208 209 210 211 212 213 214 215 216 ... 286
Перейти на страницу:

Десетилетията непосредствено след възстановяването на консервативния ред след 1848 г. се оказват най – трансформативните в икономическо и социално отношение в историята на Европа, както и в Съединените щати. В навечерието на Първата световна война по – напредналите страни Великобритания, Франция, Германия, Белгия и Холандия се превръщат от предимно аграрни в урбанизирани промишлени общества. Това води до огромни промени на социалните класи и създава предпоставка за нова масова демократична политика.

Следователно оценката на Хобсбом за пълния провал на революциите от 1848 г. е твърде преувеличена. Избухването на революциите и страхът, че могат да възникнат отново, принуждават авторитарните лидери през втората половина на XIX в. да поставят началото на политически промени, които ще се разгърнат през следващите десетилетия. Прусия например въвежда всеобщо избирателно право през периода 1847 – 1867 г., макар и под формата на явно и диференцирано гласуване. След 1871 г. наскоро обединена Германия приема формална конституция, която за пръв път дава правомощия на избираемия Райхстаг. Легализацията на политическите партии създава условия за създаването на Социалдемократическата партия и въпреки опитите на крайно консервативния канцлер Бисмарк да я забрани, в навечерието на Първата световна война социалдемократите са най – голямата група в Райхстага. Бисмарк въвежда първите европейски системи за социално и здравно осигуряване през 80 – те години на XIX в., които заимства от новите партии на работническата класа.

По същия начин Луи Наполеон, който идва на властта във Франция чрез преврат през 1851 г. и се обявява за император Наполеон III, си дава сметка, че трябва да легитимира управлението си чрез плебисцит (след като вече е избран за президент на републиката след революцията през 1848 г.). Французите са свикнали с идеята за гласуване, независимо че то е изключително манипулирано. Освен това Втората империя е либерална и открито могат да бъдат изразявани различни политически възгледи. Икономическата експанзия по време на нейното управление проправя път на по – демократичната Трета република, обявена след поражението във Френско – пруската война и Парижката комуна. По този начин преходът към по – либерално общество и повече демокрация е осъществен от консервативни лидери, които надживяват 1848 г. и са наясно, че имат срещу себе си общества, мобилизирани по несрещани до този момент начини.

Към средата на века обаче привържениците на конституционното управление от средите на средната класа се оказват непоследователни демократи, след като демократичният порив в много страни е заместен от национализма. Германските либерали в парламентите на Франкфурт и Берлин са по – заинтересовани от създаването на обединена Германия, отколкото от утвърждаването на демокрацията в съществуващите германски държави. Като елити те са готови да „представляват“ нацията, без да предоставят на своите съграждани правото на глас. Много от тях подкрепят Бисмарк и неговия авторитарен Райх, след като той се оказва единственият лидер, способен да създаде обединена Германия. Като лидери и облагодетелствани лица от германския капитализъм те не се поколебават да се откажат от икономическия либерализъм, когато държавата предлага защитни тарифи за техните промишлени отрасли. По същия начин много от либералите в територии под управлението на Австро – Унгарската империя са по – заинтересовани от гарантирането на собствените им привилегии като национални елити, отколкото от разширяването на избирателните права. Противопоставянето срещу ирландското движение за самоуправление в подкрепа на империята в края на XIX в. позволява на консерваторите да привлекат поддръжници не само от средната, но и от работническата класа. Това не е последният случай, при който национализмът в Европа превъзмогва класовите противоречия.

АРГУМЕНТИ ПРОТИВ ДЕМОКРАЦИЯТА

Идейна основа на съпротивата срещу разпространението на демокрацията са материалните интереси на европейските елити. През XIX в. мнозина изтъкнати интелектуалци привеждат сериозни аргументи срещу универсалните избирателни права, или принципа „един човек – един глас“. Някои от тези аргументи заслужават внимание поради своята обоснованост, независимо че малцина са склонни да ги формулират открито днес.

1 ... 208 209 210 211 212 213 214 215 216 ... 286
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)