Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Също като Франция, Испания, Унгария и Русия първоначално Англия е племенно, а след това феодално общество, чиято централизирана държава започва да натрупва власт в края на XVI и началото на XVII в. Елитите във всяко от тези общества са организирани в съсловно представителни органи – английския парламент, френските суверенни съдилища, испанските кортеси, унгарския парламент и руският земски събор, – от които монархът търси подкрепа и легитимност. Във Франция, Испания и Русия тези институции не успяват да се превърнат в силни институционализирани политически субекти, способни да се противопоставят на централната власт и да наложат конституционно споразумение за отговорност на краля пред парламента. За разлика от това английският парламент е едновременно силен и сплотен.
Например за разлика от испанските кортеси, които представляват предимно градове в Кастилия, или френските и руските органи, които са контролирани от аристокрацията, английският парламент представлява не само аристокрацията и духовенството (светските и духовните господари), но и широката маса на дребното дворянство, гражданите и собствениците на имоти като цяло, които като Камара на общините са негова душа и движеща сила. Английският парламент е достатъчно силен, за да осуетява плановете на краля да увеличава данъците, да създава нови военни инструменти и да заобикаля общото право[184]. Парламентът създава собствена армия и побеждава краля в Гражданската война, екзекутира го, а след това принуждава друг монарх, Джеймс II, да абдикира в полза на чуждестранния претендент Уилям Орански. В резултат на това английската държава не е управлявана от един абсолютен монарх като нейните континентални съперници, а от конституционен монарх, който официално признава принципите на парламентарната отговорност. Възниква логичният въпрос защо английският парламент се превръща в такъв тип организация, докато неговите аналози в останалата част от Европа до навечерието на Френската революция са разделени, слаби, кооптирани или активно подкрепят монархическия абсолютизъм.
И в още едно отношение Англия представлява интересен прецедент за съвременните развиващи се страни. Английската държава при управлението на ранните Стюарти в началото на XVII в. е не само все по–авторитарна, но и много корумпирана. Същите практики, от които боледуват публичните администрации на тогавашните Франция и Испания, като продажбата на постове срещу подкуп и патримониалните назначения се прилагат и в Англия, макар и в по–скромен мащаб. В Англия обаче проблемът с административната корупция, макар и да не е решен, то поне съществено е смекчен към края на века. Политическата система премахва подкупната продажба на длъжности и изгражда модерна бюрократична администрация по начин, който увеличава властта и ефективността на държавата. Това не решава окончателно проблема с корупцията в английския обществен живот, но действително предотвратява затъването на страната в блатото на корумпираността, което делегитимира и в края на краищата подкопава Стария режим във Франция. Изправените днес пред всепроникваща обществена корупция развиващи се страни биха могат да обърнат внимание как английската политическа система се справя с този проблем.
Видяхме как френските, испанските и руските монархии използват различни стратегии за кооптиране, сплашване и неутрализиране на потенциални опоненти в аристокрацията, дребното дворянство и буржоазията. Английските монарси също правят подобни опити, но представените в парламента социални класи се поддържат достатъчно солидно, за да се противопоставят и в последна сметка да победят краля. Възниква въпросът какъв е произходът на тази солидарност.
Отговорът на този въпрос е свързан поне с три ключови компонента, някои от които обсъждам в предишни глави. На първо място, солидарността в английското общество от много ранен момент е по–скоро на политическа, отколкото на социална основа. Второ, легитимността на общото право и на английските правни институции е общопризната, което позволява на собствениците на имоти да ги използват в своя защита. И накрая, религията, макар и да разделя по болезнен начин англичаните през целия този период, гарантира на парламента силно усещане за трансцендентно предназначение, което не би било така, ако споровете с краля се свеждаха само до имуществени и ресурсни проблеми.