Произход на политическия ред [bg]

Също като Франция, Испания, Унгария и Русия първоначално Англия е племенно, а след това феодално общество, чиято централизирана държава започва да натрупва власт в края на XVI и началото на XVII в. Елитите във всяко от тези общества са организирани в съсловно представителни органи – английския парламент, френските суверенни съдилища, испанските кортеси, унгарския парламент и руският земски събор, – от които монархът търси подкрепа и легитимност. Във Франция, Испания и Русия тези институции не успяват да се превърнат в силни институционализирани политически субекти, способни да се противопоставят на централната власт и да  наложат конституционно споразумение за отговорност на краля пред парламента. За разлика от това английският парламент е едновременно силен и сплотен.

Например за разлика от испанските кортеси, които представляват предимно градове в Кастилия, или френските и руските органи, които са контролирани от аристокрацията, английският парламент представлява не само аристокрацията и духовенството (светските и духовните господари), но и широката маса на дребното дворянство, гражданите и собствениците на имоти като цяло, които като Камара на общините са негова душа и движеща сила. Английският парламент е достатъчно силен, за да осуетява плановете на краля да увеличава данъците, да създава нови военни инструменти и да заобикаля общото право[184]. Парламентът създава собствена армия и побеждава краля в Гражданската война, екзекутира го, а след това принуждава друг монарх, Джеймс II, да абдикира в полза на чуждестранния претендент Уилям Орански. В резултат на това английската държава не е управлявана от един абсолютен монарх като нейните континентални съперници, а от конституционен монарх, който официално признава принципите на парламентарната отговорност. Възниква логичният въпрос защо английският парламент се превръща в такъв тип организация, докато неговите аналози в останалата част от Европа до навечерието на Френската революция са разделени, слаби, кооптирани или активно подкрепят монархическия абсолютизъм.