V. [bg]

Докато слизаха с ескалатора, жената отбеляза:

— Страх те е.

Момичето не отговори. Мелани все още носеше танцувалния костюм, наметнат отгоре с манто с широки ръкави, на вид, а и в действителност скъпо, при това одобрено от жената, която взе билети за вагон първа класа и за двете. Когато седнаха уединени във внезапно материализиралия се влак, жената попита:

— Значи ти просто лежиш безучастно, като предмет? Разбира се. Точно това си ти, предмет. Фетиш. — Тя произнасяше отчетливо и напевно безгласните „е“-та. Въздухът в метрото бе също тъй спарен, както и навън. Мелани изучаваше опашката на дракона върху крака си.

След известно време влакът излезе на повърхността. Мелани остана с неясното впечатление, че изглежда прекосиха реката. Съвсем близо отляво видя Айфеловата кула. Влакът минаваше по моста „Де Паси“. На първата спирка на левия бряг, жената стана. Тя все още стискаше ръката на Мелани. Когато слязоха от влака, двете продължиха пеша в посока югозапад и навлязоха в промишления район Гренел: химически заводи, фабрики, чугунолеярни. На улицата освен тях нямаше жива душа. Нима тази жена живее в такъв фабричен район, помисли Мелани.

Вървяха близо два километра и накрая стигнаха до висока складова сграда, където единственият друг наемател бе някакъв сарач на третия етаж. Много дълго се изкачваха по тясното стълбище. Жената обитаваше мансардата. Въпреки че Мелани имаше силни крака на танцьорка, в края на изкачването вече бе леко уморена. Когато влязоха в квартирата на жената, Мелани без покана веднага се просна върху големия пуф в средата на стаята. Апартаментът бе декориран в афро-ориенталски стил: примитивни черни скулптури, лампа във формата на дракон, пурпурни драперии от китайска коприна. Огромен креват с балдахин. Мантото на Мелани се бе изхлузило: кремаворозовите й, украсени с дракони крака лежаха неподвижно, опрени на пуфа и върху ориенталския килим. Жената седна до момичето, внимателно сложи ръка на рамото му и заговори.

Ако все още не сме отгатнали, „жената“ е отново лейди V., неизясненият обект на безумните разновременни търсения на Стенсъл. В Париж никой не знаеше името й.

Тя бе не просто V., а влюбената V. Хърбърт Стенсъл нямаше нищо против ключовата фигура в неговата конспирация да притежава някои човешки страсти. В настоящия все още фройдистки период от историята, сме склонни да мислим, че лесбийството произтича от самовлюбеността, прехвърлена върху някой друг човешки обект. Ако момичето е предразположено към нарцисизъм, то рано или късно ще стигне до идеята, че жените като социална прослойка, към която то принадлежи, всъщност не са чак толкова лоши. Навярно такъв бе случаят с Мелани, но кой знае — може би витаещото в Сер Шод очарование от кръвосмешението беше знак, че нейните предпочитания са просто извън сферата на преобладаващия в 1913 година екзогамно-хетеросексуален372 тип на поведение.