За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Състоянието на човека е толкова бедствено, че законодателите са задължени да издават закони, които са в разрез с естествените човешки чувства; такъв е бил законът на Воконий. Въпросът е в това, че законодателите се грижат повече за обществото, отколкото за гражданина и повече за гражданина, отколкото за човека. Този закон е принасял в жертва и гражданина, и човека, имайки пред вид само републиката. Един човек моли своя приятел да предаде наследството му на неговата дъщеря; той няма никакво отношение към положението на човека, комуто е поръчано да предаде наследството; предаде ли го, той става лош гражданин; запази ли го за себе си, става безчестен човек. Само добрите хора са мислели за заобикалянето му; само на честни хора е можело да се поръча избягването му, защото това винаги е било победа над алчността и сластолюбието, победа, която е по силите само на честните хора. Може би е било прекалено строго тези хора да се смятат за лоши само заради това. Може даже да се допусне, че законодателят би постигнал до голяма степен целта си, ако неговият закон бе такъв, че само честни лица да могат да го заобикалят.
По времето, когато е бил създаден законът на Воконий, в нравите още е имало следи от древната чистота. Често общественото съзнание е бивало скланяно в полза на закона и се е изисквало клетва за спазването му; това е ставало по такъв начин, че честността е влизала, така да се каже, във война с честността. Но по-късно покварата на нравите стигнала дотам, че фидеикомисите постигали целта си — отклонение от предписанията на закона — по-трудно, отколкото законът е постигал своята цел — спазване на тия предписания.
Гражданските войни са погубили безкрайно множество граждани. По времето на Август Рим е бил опустял; наложило се да го заселват наново. Издадени били законите на Папий, които не забранявали никакви средства за поощрение на гражданите за встъпване в брак и раждане на деца. Едно от главните средства за това било увеличаването на надеждата у тези, които се подчинят на закона, да получат наследство и намаляването надеждата у тези, които откажат да му се подчинят; ако законът на Воконий обявявал жените за неспособни да получават наследство, законът на Папий в известен смисъл премахвал тази забрана.
Жените, особено тези, които имали деца, отново получили възможност да унаследяват по завещание мъжете си; те са можели, ако искали деца, да унаследяват по завещание и странични лица; всичко това е било против разпорежданията на Вокониевия закон; за отбелязване е обаче, че духът на тоя закон не е бил изоставен напълно; например законът на Папий е разрешавал на мъж, който има едно дете, да получи цялото наследство по завещание на странично лице; но същото право той предоставял на жена само в случай че тя има три деца.
Трябва да се отбележи, че законът на Папий е давал на жените с три деца право на наследяване по завещание само на странични лица; а що се отнася до наследяването на роднини, той оставял да действуват с пълна сила древните закони на Воконий.
Рим, опропастен от богатствата на всички народи, променил нравите си; вече не е ставало и въпрос за възпиране на разкоша на жените. Авъл Гелий, живял при Адриан, казва, че по негово време законът на Воконий е бил почти премахнат; охолството на римските граждани го направил излишен. Така например от сентенциите на Павел, живял при Нигер, и от фрагментите на Улпиан, съвременник на Александър Северий, ние научаваме, че сестрите от страна на бащата имали също право на наследство и че само за най-далечните роднини е имало забрана от закона на Воконий.
Древните закони на Рим започнали да изглеждат сурови; преторите са действували, следвайки само основанията на справедливостта, умереността и благоразумието.
Ние видяхме, че според древните римски закони майките не са имали право на участие в наследството на своите деца. Законът на Воконий послужил като нова причина за отстраняването им от това наследство. Но император Клавдий дал право на майката да получи наследство от децата си като утешение за загубата им. Сенатското постановление на Тертулиан, изготвено при Адриан, давало такова право на свободнородените жени, ако имали не по-малко от четири деца. Ясно е, че това сенатско решение е представлявало само разширение на закона на Папий, който при същите условия е давал право на жените на наследство по завещание само от странични лица. Най-сетне Юстиниан им дал право на наследство независимо от броя на децата.
Същите причини, които са довели до ограничение на закона, пречещ на жените да получават наследство, са унищожили малко по малко и закона, стесняващ правото на наследство и на роднините по женска линия. Тези закони са отговаряли напълно на духа на добрата република, в която трябвало да се следи жената да не се стреми към разкош нито с богатствата, които има, нито с богатствата, на които се надява