Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Ако имах на служба мъж като теб, нямаше да го пропилявам в тази детинщина с плячкосване и палене. Това не е работа за най-добрия мъж на лорд Бейлон.

Усмивката на Дагмър изкриви устните му и показа кафявите коренища на зъбите му.

— Нито за законния му син, нали? — изрева той. — Много добре те познавам, Теон. Видях те, когато проходи, помагал съм ти да свиеш първия си лък. Не аз съм тоя, дето се чувства пропилян.

— Длъжен съм да изпълнявам заповедите на сестра ми — отрони той и му стана чоглаво, като усети колко обидено прозвуча гласът му.

— Много навътре го взимаш, момче. То е само защото лорд баща ти не те познава. След като братята ти умряха, а теб те взеха Вълците, сестра ти му беше единствената утеха. Той свикна да разчита на нея, а тя никога не го е провалила.

— Аз също. Старките ме ценяха. Бях един от избраните съгледвачи на Бриндън Черната риба, а при Шепнещия лес атакувах с първата вълна. Ей толкова остана да кръстосам меч със самия Кралеубиец. — Теон раздалечи длани на две стъпки. — Дарин Рогов лес влезе между двама ни и затова умря.

— Защо ми го казваш това? — попита Дагмър. — Нали аз за пръв път сложих меч в ръката ти. Знам, че не си страхливец.

— А баща ми знае ли го?

Побелелият стар воин го изгледа така, сякаш беше отхапал нещо, чийто вкус не му допада.

— То е само защото… Теон, Момчето Вълк ти е приятел и тези Старки те държаха при себе си десет години.

— Аз не съм Старк. — „Лорд Едард се погрижи да не стана.“ — Аз съм Грейджой и съм решен да стана наследник на баща си. Но как мога да го направя, ако не се докажа в някое велико дело?

— Млад си. Ще дойдат други войни и ти ще извършиш великите си дела. Засега ни е заповядано да опустошаваме Каменния бряг.

— Нека чичо ми Ерон се заеме с това. Ще му дам шест кораба, без „Пиещата пяна“ и „Морската кучка“, и може да пали и да дави колкото иска богът му.

— Командата беше възложена на теб, а не на Ерон Мократа коса.

— Докато набезите продължават, има ли значение? Никой жрец не може да направи това, което аз се каня и за което те моля. Имам задача, която може да изпълни само Дагмър Ждрелото.

Дагмър отпи дълга глътка.

— Казвай.

„Изкусен е — прецени Теон. — Тази мародерска работа му харесва толкова, колкото и на мен.“

— Щом сестра ми може да завземе замък, и аз мога.

— Аша има четири, дори пет пъти повече мъже от нас.

Теон се усмихна лукаво.

— Но ние имаме четири пъти повече ум и пет пъти повече кураж.

— Баща ти…

— …ще ми благодари, когато му връча кралството. Решил съм да извърша подвиг, който бардовете ще възпяват през следващите хиляда години.

Знаеше, че това ще накара Дагмър да се замисли. Един певец беше направил песен за брадвата, разцепила челюстта му на две, и старецът обичаше да я слуша. Седнеше ли да пие, все искаше да му запеят някоя гръмка и бурна песен, разказваща за мъртви герои, за страховити подвизи и дива храброст. „Косата му е побеляла и зъбите му са изгнили, но още иска слава.“