Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Зарови из долапите за касапския нож. Изхвърлянето на цял труп щеше да е трудно, но за щастие мъртвите не кървяха много. Малкото щеше да се попие от черната роба. Навярно щеше да успее да намери жената, пъхнала бележката под вратата му. Ако се окажеше недостатъчно хубава, сигурно щеше да има приятелки, също Мраколюбки. На Натаил щеше да му е все едно дали ще го посещава айилка — виж, самият Кадийр по-скоро бе готов да пусне пепелянка в леглото си; айилките бяха опасни — а може би една айилка щеше да има повече шанс, отколкото Изендре срещу Авиенда. Коленичил, той започна да си тананика, докато работеше. Приспивна песничка, научена от Теодора.
Глава 30
Облог
Лек нощен ветрец полъхна из градчето Ейанрод и заглъхна. Седнал на каменното перило на широкия каменен мост, Ранд си помисли, че ветрецът е топъл, макар че след Пустошта не го усещаше така. Топъл за нощта, да кажем, но не толкова, че да го накара да си разкопчае червеното сетре. Реката под него никога не бе била голяма, а сега ширината й се бе смалила наполовина, но при все това очите му с радост гледаха водата, носеща се на север, и лунните лъчи, процедили се през перестите облаци, танцуващи по бляскавата й повърхност. Всъщност точно затова беше излязъл. Да погледа малко течаща вода. Бе разставил вече предупредителите си, обкръжаващи айилския стан, който на свой ред обкръжаваше градчето. Самите айилци бдяха така, че и пиле не можеше да прехвръкне незабелязано. Можеше да похаби един час в утеха с ромона на водата.
Определено беше по-приятно от предишната нощ, в която трябваше да заповяда на Моарейн да излезе, за да може да учи с Ашмодеан. Тя бе стигнала дотам, че дори приготвяше храната му и му говореше, докато се хранеше, сякаш бе решила да натъпче в главата му всичко, което знаеше, докато стигнат престолнината Кайриен. Не можеше да понесе молбите й да остане — направо просеше! — както бе постъпила предната нощ. За жена като Моарейн това поведение изглеждаше толкова неестествено, че накрая му се дощя да се съгласи, само и само да престане. Което най-вероятно беше причината да го направи. Много по-добре беше да послуша един час тихия плисък на водата. С малко късмет тя може би щеше да го остави на мира поне тази нощ.
Десетината крачки глина между водата и треволяка от двете страни под него бяха сухи и напукани. Той погледна облаците, засенчващи луната. Можеше да се опита да ги накара да пуснат дъжд. Двете чешми в селището бяха пресъхнали, а третата едва дърдореше. Но да се „опита“ беше точната дума. Веднъж бе предизвикал дъжд, като си спомни как става хитринката. Успееше ли, този път щеше да се постарае да не го докарва до потоп и кършеща дърветата буря.
Ашмодеан нямаше да му бъде от полза — той, изглежда, не разбираше много от климат. Някога беше смятал, че Отстъпниците знаят всичко, че едва ли не са всемогъщи. Но ако и другите бяха като Ашмодеан, то те също имаха пропуски в познанията си, както и слабости. Всъщност можеше да се окаже, че той вече знае повече за някои неща от тях. От някои поне. Проблемът беше да разбере от кои точно. Семирага беше също толкова невежа в боравенето с климата, колкото Ашмодеан.
Той потръпна, сякаш нощта беше в Триделната земя. Точно това Ашмодеан не беше му го казвал. По-добре беше да си слуша ромона на водата и да не мисли, ако искаше изобщо да поспи тази нощ.
Към него пристъпи Сюлин — късо подстриганата й бяла коса блестеше на лунната светлина — и се облегна на парапета. Жилавата Дева беше въоръжена като за битка, с лък и стрели, с копия, нож и щит. Тази нощ тя бе поела командата на телохранителките му. Още дузина Фар Дарейз Май клечаха небрежно на моста на десетина крачки от него.
— Странна нощ — промълви тя. — Играхме комар, но по едно време всички започнахме да хвърляме само шестици.
— Съжалявам — отвърна й той и тя го изгледа странно. Тя не го знаеше, разбира се — тази подробност не беше я споделял. Вълните, които се отделяха от него като тавирен, се разпространяваха по неведоми, случайни начини. Ако разберяха, дори айилците нямаше да искат да са на по-малко от десет мили от него.