Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Воинът-Водач се оттегли встрани. Сякаш всички шаркани се бяха оттеглили в мислите си.
— Как преценяват Стратезите изгледа за успех на това начинание?
— Като много положителни — отвърна Водачът. — Свидетелствам пред Съда да одобри Изпитанието. Казах всичко, което имах да кажа.
Нова безмълвна минута.
— Съдът ще се съвещава!
Радослав се възползва от паузата и придърпа Крилан. По трибуните плъзна многохиляден шепот.
— Леле колко народ! — прошушна на свой ред змеят. — Поне триста хиляди шаркана са тук. А отвън останаха още, понеже не успяха да влязат във времето на почивката…
— Ще ми позволят да свикам мое ято, нали?
— Естествено! Ти си предложил план, който обаче нямаш сили да осъществиш като Главен Водач. Затова се прави изключение да Ръководят други, които са съгласни с идеята ти. Но имаш правото и задължението да участваш…
— Уреди ли да ни пратят на по-вероятните острови? Където е по-сигурно да намерим Владетелките?
— Уф… да. Обещаха ми. С покруса, която споделям. Няма как — ти си авторът. Не могат да ти откажат…
— Ами…
— Спри се, юнако! Сам настоя за нечувани сред шарканите мерки при опазването на тайната! Сега се подчинявай на същите правила! Каквото е нужно, ще ни го кажат… Пфу, много военни екшъни си гледал бе, мамка му. Префасонира ни цялата тактика. Ще влезеш в историята като Човека-витяк, който ни накара да воюваме като зверове…
— Съдът реши!
Радослав се изпъна.
Един от съдиите пристъпи напред. Втренчи немигащи змейски очи в очите на младия мъж.
Миговете се нижеха на гердан с опънати нерви за връв.
— Слънце да е с теб, побратиме Радослав.
Въздишка обиколи Грота.
— Съдът каза! — възвести Говорителят — Съдът се разпуска! Побратимът Радослав ще посочи своето ято! Доброволците могат да станат!
Тътен от земетръс сякаш помете цялото негово същество. След като във всички посоки и дълго въртя глава, той разбра, че няма нито един седнал шаркан.
— Посочвам… — стори му се, че едва мънка. — Крилан…
— Приема ли събратът Крилан?
— Да.
— Следващите!
— Искам думата!
Амфитеатърът като живо създание шавна.
— Събратът ни Фатр’алванд иска да се изкаже.
— Имам основателна причина, за да желая и аз да съм в ятото.
— Ще я сподели ли с нас Фатр’алванд, понеже е сериозен въпросът?
— Да.
Бре да му се не начудиш. Бил куражлия момче тоз жълтоочко…
Последвалите слова на Алванд отекнаха като гръм право в сърцето на Радослав:
— Аз обичам Верена’рауни. Предложих ѝ преди девет котла да изпеем песента на Любовта пред слънцето Райко на изгрев.
Подир гръмовния ек, светкавица сцепи света пред него на две…
— Срокът за нейния отговор изтича днес. Ако господарят Радослав ме приеме в ятото, това ще даде повод на Верена’рауни да отложи отговора си, докато двамата с господаря Радослав не застанем пред нея като Победители, за да посочи Тя кой ще бъде Нейният Избраник, Приятел на дните и нощите, в Живота и в Смъртта.
Дичо мигаше натам, откъдето Алванд говореше, без да успява да го различи в люспестото, опашато и крилато множество.
— … Прочее смятам, че ще опозная господаря Радослав, за да мога да приема всяко решение на Верена’рауни, слънцето на моето сърце, Владетелката на мечтите ми. Също така държа да защитавам господаря Радослав, за да няма огорчение за нашата обща възлюбена. Нека Съдбите ни и Потокът, и Райко решат какво да се Изпълни в бой и мир. Казах каквото имах да казвам.
Радослав замаяно се обърна към Иван-Крилан. Фиксира го и изсъска:
— Ти знаеше ли това?
Змеят сведе муцуна и шавна опашка.
— Да. Алванд ми е като брат…
— И не ми каза!
— Ама, Радо, не съм клюкар. Обещах да не се намесвам…
— Майната ти!… — задави се той, изплювайки думите, без да се замисля.
— Събратът Фатр’алванд посочи своите причини. Ред е на побратима Радослав да ги претегли.