Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Бе убеден, че Говорителят потиска колеблива усмивка.
— Ами ако Врагът приеме условията? Тогава трябва да спрем войната и да оставим Земемория в атълански ръце.
— Първо, НЯМА да приемат. Може да се престорят, че го правят, за да спечелят време. Всъщност още по-трескаво ще размишляват кое толкова е ценното на Владетелките, подведени от ДУМАТА „владея“ в техните титли. Атъланите не виждат същността, а само думите. Но и търсят скрит смисъл в съвсем ясни слова. Искреността не им е присъща и няма да я възприемат като такава, винаги ще дирят под вола теле…
— Вол? Теле? — обърка се за секунда Мъдрецът. — Да, разбирам смисъла на такъв израз. Продължи, младежо.
— Второ, ако все пак дадат знак, че са склонни да приемат мира, веднага уточнете, че край на войната за вас ще е пълно изтегляне на атъланите и слугите им от Кашеп.
— Ако се съгласят и с това? Ако наистина се съгласят, за да оцелеят с идеята да ни нападнат по-късно?
— Ще са преговаряли с Шарканското ято. Няма да им давате гаранции за безопасност. Само ще твърдите, че няма да ги атакувате, ако започнат да се изтеглят в космоса. А там ще ги посрещнат рояците на ламите, с които атъланите нямат договор.
— Но това е…
— Не, не е измама. Нито безчестие. Кажете им го направо — че шарканите не са единна раса, а два народа, които обикновено заемат противоположни позиции, ъъъ… от идеологическо естество. Такова сведение ще ги накара да планират разцепление във вашите редици. Защото няма да разберат, че змейове и лами НЕ СА ВРАГОВЕ помежду си, а са партньори — нещо, което в условията на диктатурите не съществува.
— Тогава няма да приемат мира.
— Не. Ще се опитат зад гърба ви да се договорят с ламите. Но най-важното — ще се объркат, ще подложат на съмнение правилността на всичките си досегашни действия. Ще се получи вакуум на стратегия, тактически хаос. Което не може да не се отрази върху боеспособността на низовите подразделения. Деспотичните режими не обичат изненадите. За тях светът е плосък. А изведнъж ще се окаже, че надхвърля възможностите им да го анализират. Редиците им ще трепнат. И в пролуките ще проникнат диверсионните ни ята. Тяхна ще е последната дума. Ами… това е. Казах.
Трибуните на Грота се разлюляха от раздвижили се шаркански тела.
Мъдрецът се обърна за мнение към Стратезите.
— В плана на операцията, която Военният съвет обмисли и претегли — каза обадилият се в подкрепа на Радослав Водач, — предвиждаме да се пратят не дузина, а сто „диверсионни“ ята…
Тингът въздъхна, повя топъл вятър. Стратегът безстрастно редеше думи и телепатични образи:
— Така ще внесем объркване сред Небесните Наблюдатели на противника. Решихме точките на десант да бъдат равномерно разпределени по Архипелага. Кацането ще се осъществи в океана, а после с плуване ще се стига до всеки набелязан от нас остров. Повечето скришни ята ще се озоват там, където вероятността за намиране на Владетелките е нулева или клони към нула. Те ще се включат в състава на сухопътните Армии за пестене на живот, понеже съпротивата на атъланите се засилва. Главните ята, поели посочените от Издирвачите острови, ще трябва да се подчинят на сурови правила. Забранено им е да вземат пленници. Ще унищожават всичко и всеки, оказал им съпротива. Който от противника се предаде, няма да получи закрила, а ужилване с времезабавяща отрова и ще бъде оставян без надзор. Главните ята нямат право да влизат в сражение, което ще ги отклони от пряката цел, при никакви обстоятелства, колкото и тежки да са те. Честта им ще е единствено в спасяването на заложничките. На всяка цена.
Стратегът замълча. Радослав преглътна. Амфитеатърът спря да диша.
— Сметнахме, че е допустимо да изпращаме широколентови съобщения до всички скришни ята, за да се ориентират в обстановката. Ятото, което ще намери Владетелките, отваря проход към зертон или се укрива да чака подходящ момент за това, като праща вестоносец, който се отдалечава от ятото и вика за помощ, сякаш сам е попаднал в беда. Военният съвет ще познава всеки шаркан от скришните ята и ще разбере коя група е постигнала успех. Към нейния остров ще насочи зертоните за пълна защита на ятото и подпомагане отварянето на Проход. За всички останали ята зовът за помощ ще е сигнал да подновят сраженията — заедно с кашепските легиони или самостоятелно… За успеха на операцията е важно никое ято, което не е успяло да открие Владетелките, да не моли за помощ. Даже и да загива… Стратезите преценяват, че би било добре диверсанти от различните групи да не се виждат, да не се знаят, за да се изключи неволна телепатична връзка в момента на умиране. Драконодетекторите на Врага са постигнали сериозен напредък в засичане на тези съпричастни вълни. Затова всеки шаркан да носи добре защитен Съхранител, който да запише неговата последна Сянка, ако е такава съдбата. Аз казах всичко, което трябва да знае Тингът. Военният съвет запазва за себе си някои сведения и подробности по молба на побратима Радослав.