Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
— Нека побратимът Радослав не се тревожи за формата на речта си — намеси се Говорителят.
— Съгласни сме — допълни Водачът на съдиите.
— Слушаме те, Радослав — подкани Мъдрецът. — Говори както можеш.
Чудесно. А как мога? По-добре — направо и по същество…
— Мисля… че трябва да се пратят дузина малки ята навсякъде, където Стратезите предполагат, че атъланите са скрили Владетелките. Ятата, които са си чисти диверсионни групи, не бива да включват повече от двама-трима шаркани и един витяк в оръженосна възраст. Групите няма да имат връзка помежду си. Няма да получават и изпращат послания до Военния съвет. Ще се промъкват без бой към скривалищата-затвори и чак когато се натъкнат на затворничките… ще дадат сигнал към всички ята. Те пък веднага ще предприемат нападения за отвличане на вниманието, а зертони от орбита ще нахлуят в атмосферата на Кашеп, водейки заградителен огън, докато успялата група спасява Владетелките. Ятото дори може да отвори Проход към някой от зертоните. Досега сте избягвали да отваряте проходи близо до Врага, атъланите няма да го очакват. Облачните крепости обаче ще действат така, сякаш роякът, отървал двете затворнички, се измъква по въздух. И това е само едната част от операцията. Главното е друга операция под прикритие…
Радослав облиза пресъхнали устни. Заговори отново, този път по-високо:
— Прикритието ще е следното — тингът ще започне преговори с атъланите за размяна на Владетелките!
Оглушително кънтяща тишина. Миг или два…
Сетне някой от стръмния склон на гнездото, съдейки по гласа — мъжки шаркан, се обади:
— Какво трябва да им предложим?
— Спиране на войната срещу тях. Което значи, че заедно със заявлението за преговори кашепските армии трябва да спрат настъплението си. Може би това ще позволи на противника да се прегрупира, но и армиите ще успеят да се съвземат. И всеки момент да са готови да атакуват пак.
— Защо е нужно подобно коварство?
Този път питането дойде от змеица.
Дичо се завъртя по посока на нейния глас:
— За да предпазим живота, душите на тези момичета. Аз… питах Крилан относно значимостта на двете Владетелки и той ми разказа за тяхното място в сърцата и умовете на кашепските народи и племена. Честно казано, не можах да проумея докрай, че те са единствено СИМВОЛ на миролюбието и разбирателството на тази планета, че не са център на властта. Че са само авторитет без никакви реални лостове за въздействие, освен… чисто сантименталните чувства на всички кашепци към тях. Струва ми се, че и атъланите не го вярват. Атъланите вършат злини. Не зная дали по природа са си такива, дали системата на обществото им ги е направила зли… Да, моля? — Дичо протегна ръка към един от Стратезите, у когото усети полъха за изказване.
— Мъдреците установиха, че атъланите се придържат към йерархия на подчинение, подобна на ламийската, ала твърде странна, животинска, безмилостна към членовете на обществото си. Казах! — стратегът отстъпи назад и сви криле.
— Да! Точно така… Благодаря. Атъланите живеят в диктатура, каквато шарканите не могат да приемат, че е изградена от разумни същества. Автократичните системи на управление са параноични… разбирате ме, нали? Там всеки подозира всекиго и не вярва на никого. Диктатурите удрят като единен юмрук, но разхлабват пръсти, когато се сблъскат с нещо, което не могат да вместят в клишетата си. Атъланите не вярват, че Владетелките са лишени от власт — такава, каквато те я разбират. Преговорите ще разпалят съмненията за това. В техните очи ще нарасне ценността на двете затворнички и те няма да смеят да им вредят. Няма обаче да ги накара да отслабят готовността за защита. Ала няма и да очакват, че докато преговаря Голямото ято, диверсионни ята търсят двете момичета… Да?
Говорителят рече:
— За да е надеждно прикритието, преговорите трябва да почнат. Атъланите са вещи в лъжата. Ще усетят, че крием нещо…
— Не! Няма! — прекъсна го разгорещено Радослав. — Защото няма и да криете нищо! Непрекъснато повтаряйте, че ако противникът не приеме размяната, вие сами ще освободите Владетелките! Притискайте атъланите, че ако се мотаят и не вземат по-бързо решение, ще останат без заложнички!
— Радослав, смяташ, че атъланите няма да ни повярват, че ВЕЧЕ сме пратили скришни ята?
— Точно така. Защото психощитовете на витяците ще направят диверсионните групи невидими. Вашите заплахи ще се възприемат като слабост. Щом сте сигурни, че ще успеете да отвлечете заложничките от похитителите им, защо тогава сте тръгнали да се пазарите? Така ще разсъждават атъланите. А притеснението на парламентьорите от факта, че вършат „коварство“, ще убеди атъланите, че шарканите са решили да пробват да се научат да лъжат. Врагът обаче сам ще излъже себе си!