Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Отне ми една-две секунди, но тогава ми просветна, че по някое време на този разговор бяхме поели по различни пътища. Това, което Гидиън се опитваше да ми каже, не беше: Моля те да ми простиш, обичам те, а: Нека бъдем добри приятели — а всеки идиот е наясно, че това са две съвсем различни неща.
Значи, той не се бе влюбил в мен.
А ние с Лесли явно сме гледали прекалено много романтични филми.
И това означаваше...
— ...мръсник! — извиках. Ярост, нажежена до бяло, премина през тялото ми, толкова силна, че гласът ми пресипна. — Как може да си толкова безчувствен?! Целуваш ме и твърдиш, че си се влюбил в мен, а на следващия ден казваш, че съжаляваш, задето си такъв лъжлив гадняр, и искаш да ти имам доверие?
Сега и Гидиън осъзна, че говорехме за различни неща. Усмивката изчезна от лицето му.
— Гуен...
— Знаеш ли какво? Съжалявам за всяка една пролята заради теб сълза! — исках да му изкрещя, но плачевно се провалих. — И изобщо не си въобразявай, че са били много! — успях само да изграча пресипнало.
— Гуен! — Гидиън се опита да хване ръката ми. — О, боже! Ужасно съжалявам. Не искам... моля те!
Моля те, какво? Изгледах го гневно. Не усещаше ли, че само още повече влошаваше нещата? И наистина ли си въобразяваше, че жалният му поглед ще промени нещо? Исках да се обърна, но той ме задържа за китките.
— Гуен, чуй ме! Задават се много опасни времена и е важно двамата да сме сплотени! Аз... аз наистина те харесвам и искам да...
Не би го казал отново. Не и това изтъркано изречение. Но той направи тъкмо това.
— ...сме приятели. Не разбираш ли? Само ако взаимно си вярваме...
Изскубнах се от ръцете му.
— Сякаш бих искала такъв като теб за приятел! — Отново бях възвърнала гласа си, който прозвуча толкова силно, че гълъбите върху покрива се разхвърчаха. — Ти изобщо не знаеш какво означава приятелство!
И изведнъж стана съвсем лесно. Отметнах със замах косата си назад, завъртях се на пета и профучах напред.
Върви до ръба на скалата и скочи.
Направи си крила по пътя надолу.
РЕЙ БРЕДБЪРИ
Глава 3
Нека бъдем добри приятели — тази мъдра мисъл беше направо върхът.
— Всеки път когато някъде по света бъде казано това изречение, със сигурност умира някоя фея — заявих по мобилния си телефон.
Бях се затворила в тоалетната и неистово се стараех да не викам, въпреки че половин час след разговора ми с Гидиън, все още имах желание за това.
— Той е казал, че иска да сте приятели — коригира ме Лесли, която, както винаги, бе запомнила всяка дума.
— Но това е абсолютно същото.
— Не е. Имам предвид, да може би. — Приятелката ми въздъхна. — Нищо не разбирам. И този път със сигурност си го оставила да се изкаже? Знаеш ли филма „Десет неща, които мразя у теб“? Та там...
— Оставих го да се изкаже. За съжаление, бих добавила. — Погледнах си часовника. — О, по дяволите! Казах на господин Джордж, че ще се върна след минута. — Хвърлих поглед в огледалото над старомодния умивалник. — О, по дяволите! — повторих. Върху бузите ми се бяха появили две кръгли червени петна. — Мисля, че съм получила алергична реакция.
— Просто си се зачервила от гняв — диагностицира Лесли, когато й описах състоянието си. — А какво е положението с очите ти? Блестят ли опасно?
Вторачих се в отражението си.
— Ами... може да се каже. Гледам малко като Хелена Бонам Картър в ролята на Белатрикс Лестранж в „Хари Потьр“ Доста заплашително.
— Звучи много добре. Сега излез от тоалетната и срази всички с погледа си, чу ли?
Кимнах послушно и й обещах. След разговора с нея се чувствах малко по-добре, макар и студената вода да не успя да отмие нито гнева ми, нито червените петна.
В случай че господин Джордж се бе чудил къде се губя, с нищо не го показа.
— Всичко наред ли е? — осведоми се приятелски той.
Беше ме чакал пред стария рефекториум.
— Напълно.
Хвърлих поглед през отворената врата, но противно на очакванията ми, от Джордано и Шарлот нямаше следа. При това тотално бях закъсняла за урока.
— Трябваше само... ъъъ... да си освежа ружа.
Господин Джордж се усмихна. Като се изключеха бръчиците от смях около очите и ъгълчетата на устните му, нищо в кръглото му дружелюбно лице не издаваше, че отдавна е прехвърлил седемдесетте. В голото му теме се отразяваше светлината и главата му изглеждаше като гладко полирана топка за боулинг.
Нямаше как да не му се усмихна в отговор. Видът му винаги ми действаше успокояващо.