Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Все пак малко от тази надежда се бе запазила и през деня. Може би защото най-сетне бях успяла да поспя непробудно няколко часа без прекъсване, или защото бях осъзнала, че в наши дни белодробната туберкулоза бе лечима. Или просто слъзните ми жлези бяха пресъхнали.
— Смяташ ли, че е възможно Гидиън да е планирал да ме накара да се влюбя в него, но после, така да се каже, без да иска, той самият действително да се е влюбил в мен? — попитах внимателно приятелката ми, докато събирахме нещата си след часовете.
Целият предобед бях отбягвала темата — за да запазя здравия си разум, докато съставяме основния си план — но сега просто трябваше да говоря за това, иначе щях да се пръсна.
— Да — отвърна Лесли след кратко колебание.
— Наистина ли? — попитах изненадано.
— Може би именно това толкова е искал да ти каже вчера. При филмите ужасно се ядосваме на изкуствените недоразумения, създаващи напрежение преди щастливия край, които всъщност само с няколко думи може да бъдат разрешени.
— Точно така! Това е мястото, на което ти винаги викаш: Просто му го кажи, тъпа овца такава!
Приятелката ми кимна.
— Но във филмите винаги нещо им попречва. Кучето е изгризало телефонния кабел, подлата конкурентка не е предала съобщението, майката казва, че въпросният човек се е преместил в Калифорния... сещаш се! — Тя ми подаде четката си за коса и ме изгледа изучаващо. — Знаеш ли, колкото повече мисля по въпроса, толкова по-невероятно ми се струва да не се е влюбил в теб.
От облекчение очите ми се насълзиха.
— В такъв случай пак ще е мръсник, но... мисля, че бих могла да му го простя.
— Аз също — додаде Лесли и ми се усмихна широко. — Нося водоустойчива спирала и гланц за устни, искаш ли?
Със сигурност нямаше да навреди.
Когато излязохме от класната стая, отново бяхме последни. Сега вече бях в такова добро настроение, че приятелката ми се почувства длъжна да ме сръга с лакът в ребрата.
— Наистина не искам да възпирам ентусиазма ти, но е възможно и да грешим, защото сме гледали прекалено много романтични филми.
— Да, знам — отвърнах. — О, ето го и Джеймс! — Огледах се. Повечето ученици вече бяха излезли навън, така че само няколко щяха да се чудят, защо разговарям с някаква си ниша. — Здравей, Джеймс!
— Добър ден, госпожице Гуендолин.
Както обикновено, носеше редингот на цветя, дълги до коленете цветни панталони и кремаво бели чорапи. Беше обут с брокатени обувки със сребърни катарами, а шалчето му бе така артистично и сложно завързано, че бе невъзможно той да го е направил. Но най-странни бяха къдравата перука, слоят пудра върху лицето му и изкуствената бенка, която по необясними причини се приемаше за разкрасяващ аксесоар. Без всичките тези джунджурии и с нормални дрехи, вероятно Джеймс щеше да изглежда доста добре.
— Къде беше днес преди обяд, Джеймс? Имахме уговорка за второто междучасие, забрави ли?
Той поклати глава.
— Мразя тази треска. И не харесвам този сън, тук всичко е толкова... грозно! — Въздъхна тежко и посочи нагоре към тавана. — Питам се кой невежа е накарал да замажат стенописите. Баща ми похарчи цяло състояние за тях. Аз много харесвам пастирката в средата, нарисувана е с голямо майсторство, макар че майка ми винаги казва, че е облечена прекалено разкрепостено. — Неодобрително изгледа първо мен, после Лесли, като погледът му се задържа особено дълго върху плисираните поли от униформата и коленете ни. — Но ако тя знаеше как са облечени хората в съня ми, щеше да е шокирана! Аз самият съм шокиран. Никога не би ми хрумнало, че притежавам такова мръсно подсъзнание.
Изглежда, днес Джеймс беше в особено лошо настроение. Добре поне, че Ксемериус (Джеймс го мразеше!) предпочете да си остане вкъщи (за да държи под око съкровището и господин Бърнард, както бе изтъкнал. Но аз подозирах, че старият хитрец отново иска да наднича през рамото на пралеля Мади, защото онова, което тя четеше в момента, явно го бе заинтригувало).
— Мръсно! Какъв чаровен комплимент, Джеймс — отвърнах спокойно.
Отдавна се бях отказала да му обяснявам, че не сънува, а е мъртъв от около двеста и трийсет години. Вероятно на никого няма да му хареса да чуе такова нещо.