Фурията на курсора

Бърнард, чиито ръце се движеха толкова бързо, че изглеждаха размити, изстреля две стрели веднага щом Калар се озова точно пред него. Върховният лорд Калар ги отклони настрана с горещото си острие, натрошавайки тежките им стоманени накрайници. Калар приближаваше, а очите му бяха гладни за убийство. Амара изпрати Сирус срещу него, но това беше като да се опиташ да спреш вбесен гаргант с копринена нишка. Върховният лорд мина през Сирус сякаш нея изобщо я нямаше. Тя искаше да крещи от безсилие и ужас, в безпомощен протест, че този мерзавец, този, този… изрод ще я убие, ще убие съпруга й, ще убие всички в каретата и ще потопи Алера в пълен хаос. Обърна се към Бърнард, търсейки очите му. Искаше да гледа него, когато острието на Калар й отнеме живота. А не звярът, който ще я убие.

Лицето на Бърнард беше бледо, но в очите му нямаше и следа от поражение или намек за капитулация. Той хвърли един мимолетен поглед на Амара и й намигна. След това сложи последната си стрела върху тетивата и я изстреля, когато Калар беше на не повече от десет фута от каретата. Калар отново се ухили и острието му описа грациозна вълнообразна линия, за да отблъсне стрелата, преди тя да стигне до него. Стрелата се пръсна на парченца. Но накрайникът й, оформен от полупрозрачен кристал каменна сол, като онези стрели, с които той стреляше по ветрогоните в Калдерон, се натроши на прах. Солта се вряза във въздушната фурия на Калар, смути я и разкъса въздушния й поток на късчета, унищожавайки силата, която го държеше във въздуха. Калар имаше време само за една кратка, озадачена гримаса на шок и неверие. След което той изкрещя и падна като камък върху дърветата отдолу.