![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз също го чух — сви рамене Изми. — Ще имаме време да развъртим секирите. Или не могат да чакат?
— Вие да бяхте сложили бронята, графе — вместо отговор го посъветва Вартек.
— Има време, маркизе.
— Леката кавалерия вече влезе в битка с авангарда им, зад онази горичка. Така че може и да няма време.
— Графе! — притича воин с някакъв документ. — От командващия центъра.
Изми плъзна поглед по редовете и с кимване показа на пратеника, че е свободен.
— Вартек, да вървим при нашите. Оставете с краля сто, не, по-добре сто и петдесет гвардейци, а всички останали — на левия склон.
— Значи все пак ни забиха в резерва! — намръщи се Вартек.
— Изпълнявайте, гвардеец! — гласът на Изми Маркауз стана твърд.
— Да, лейтенант! — Вартек взе от земята покрития със сняг шлем и хукна да изпълни заповедта.
Преди да отиде при краля за последни указания, Изми още веднъж огледа полето. Някой от глупост беше нарекъл огромното, дълго почти левга поле Полето на феите. Откъде му беше хрумнало да го нарече така лейтенантът на кралската гвардия не знаеше и не искаше да знае. Полето на феите. Щеше ли де е по-лесно да се сражават, ако се наричаше, например, Полето на калинките или Полето на Великото пророчество? Именно. Нямаше да е по-лесно. Така че какво значение има всъщност? Неслучайно точно това поле беше избрано на военния съвет за генералната битка. Намираше се на четири дни път от Авендум, точно на мястото, откъдето трябваше да премине армията на Неназовимия. На южния му край се извисяваше Пъпката — висок хълм с полегати склонове. Именно на неговия връх се намираше надеждата на краля. Гномите бяха инсталирали две далекобойни оръдия и едно невиждано досега чудовище — мортира. Втората мортира заедно с гномските разчети, за съжаление, така и не бяха успели да прехвърлят от Исилия. Огромният хълм беше в основата на цялата отбрана и именно на него се намираше центърът на армията на Сталкон. Две хиляди пехотинци, пет хиляди кавалерия и шест хиляди Играещи с вятъра. Мощна сила, особено ако се отчете, че врагът ще трябва да се изкачва под обстрела на стрелците, които се намираха на високото, а и ударът на кавалерията надолу по хълма щеше да е много по-съкрушителен. За центъра Изми почти не се притесняваше. Шест хиляди стрелци могат да спрат всеки. А в левия и десния фланг на центъра имаше и по хиляда души лека кавалерия. На левия склон на хълма — той със своите хора, на десния — Лунните жребци, буйни момчета, които при нужда можеха да помогнат както на стрелците, така и на армията, защитаваща десния фланг. Зад хълма бяха разположени обоза и лечителите.
На половин левга през полето, точно срещу Пъпката, тъмнееше Регската гора. От север, заобикаляйки гората, отдясно и отляво на полето излизаха два пътя. Те вървяха успоредно един на друг през цялото поле.
Левият път пресичаше Винения ручей и минаваше между Пъпката и другата гора — Лузската. Десният също минаваше между хълма и умерено широката и доста бърза река Кизевка. На пътя между хълма и реката имаше малко селце — Перфектни лъкове. Точно това селце послужи за щаб на дясната армия. Решението да се поставят войниците в Перфектни лъкове се оказа гениално. Ако противникът поеме по десния път, той задължително ще трябва да мине през селото, в противен случай ще трябва или да пълзи по хълма под огъня на стрелците, или да плува по Кизевка. За фланговете на дясната армия човек можеше да бъде спокоен — бяха надеждно защитени. За седмица армията беше превърнала Перфектни лъкове в малка крепост. Изкопали бяха ров и го бяха напълнили с вода от реката, издигнали бяха и крепостен вал, след което бяха забили в него толкова заострени колове, че всеки таралеж в Сиала би завидял. Почти всички къщи бяха разглобени, а материала от тях беше използван за изграждане на стени и кули за стрелци. Стените бяха цели две, за да може ако врагът превземе първата, защитниците да имат време да се оттеглят зад втората. Сега в селото имаше две хиляди арбалетчици и три хиляди мечоносци, набрани от различни отряди. На първата стена гномите бяха поставили три оръдия. На около деветстотин ярда зад Перфектни лъкове беше застинала черната стена на двехилядния резерв.
Къде-къде по-големи опасения възникваха във Вартек по повод лявата армия. Девет хиляди пехота, една четвърт от които бяха опълченци и стражници от Авендум, стоеше на пътя между Пъпката и Лузската гора. Войниците бяха разделени на карета, така че да покрият изцяло пространството между хълма и гората. Каретата стояха на петдесет метра от Винения ручей. Въпреки малката си ширина — някакъв си жалък ярд — ручеят беше дълбок и не мислеше да замръзва. Преди тук беше мостът за левия път, но войниците го бяха демонтирали и сега вражеската кавалерия ще трябва много да се постарае, за да пресече потока. Във всеки случай няма да имат място за набиране на скорост. А и вражеската пехота, преодолявайки ручея, ще развали строя, което означава, че преди да успеят да съберат щитовете, ще получат тежък болт в качеството му на първи подарък. Между лявото каре (за чието ядро послужиха Веселите обесници, докарани с дванадесет кораба) и Лузската гора поставиха триста елфийски стрелци. Елфите сами настояваха да бъдат поставени точно на това място. Изми се надяваше, че лъковете на тъмните ще помогнат на лявата армия да издържи. Тази армия беше най-уязвимото място в цялата отбрана на Сталкон. Затова и двухилядният резерв беше поставен тук.