Републиката на крадците [bg]

— Вече знаеш отговора — отвърна Локи. — Много точно. Спомни си деня, в който си тръгна. Върни две нощи назад и ето.

— Нито веднъж?

— Предполагам, че е шибано абсурдно, нали? Но не. Опитах. Опитах и с малко помощ. Една от черешките, пребиваващи в „Позлатените лилии“. Излиза, че червенокоската не е червенокоска, ако не си ти, нали знаеш, двойно по-умна от мен и три пъти по-вбесяваща.

— Три пъти по-умна — каза Сабета. — Два пъти по-невбесяваща. И… съжалявам.

— Недей. Не беше толкова зле. — Локи търкулна глава лук по дължината на масата и той отскочи от шише със зехтин. — Беше приятелка, близка с Окови и с мен. Знаеше за проблема ми и че решението не е в притискането. Получих масаж, който си струваше цената на пропуска.

— Предполагам, че трябва да ти кажа… Не така стояха нещата с мен през последните няколко години. По ред причини.

— Разбирам. — Почувства как стомахът му се свива на студена топка, но се пребори с усещането. — Няма да лъжа. Чувствата ми към теб са дяволски егоистични. Не ми харесва да си те представям с някого другиго, но… не съм бил там. Зряла жена си и не ми дължиш нищо. Очакваше ли да се разгневя?

— Да.

— Някога щях. Може би единственото предимство на остаряването е това, че имаш време да си извадиш главата малко повече от задника си. Не искам да ми пука, разбираш ли? Сега си тук. С малко късмет… Наистина се надявам, че ще си тук и по-късно. Освен това, изглежда, мога безопасно да предположа, че не са ти омекнали краката пред някой млад вадрански лорд с един или два замъка…

— Утешиха ме един-два пъти — протегна се Сабета и докосна ръката му, не нежно, а все едно, че Локи изведнъж може да реши, че иска да е някъде другаде. — А през останалото време беше, за да изпразня някой и друг джоб. Или сейф. Знаеш как е.

— Определено знам. — Локи се протегна почти неосъзнато и започна да си играе с глава лук, все едно, че беше пумпал. — Всъщност заради теб всекидневно изпразвам един банков сейф.

— Чудесно. Защото никой никога не би ме определил като лесна и със сигурност не съм евтина — протегна се тя и хвана другата му ръка.

— Сабета, какво…

— Вземам решение. Сега ще спреш ли да си играеш с шибания лук, за да видиш какво ще стане, ако ме целунеш, или трябва да допра меча си до врата ти?

— Обещаваш ли, че няма да се събудя на кораб?

— Разочаровай ме, Ламора, и не давам никакви обещания за това къде и кога ще се събудиш.

Локи сложи ръцете си под нейните, завъртя я във въздуха и я вдигна върху масата. Сабета засмяна го обгърна с крака и го придърпа по-близо. Устните ѝ бяха топли и все още ухаеха на джинджифил и портокали. Нямаше представа колко дълго продължи целувката им с ръце, обгърнали вратовете им, но докато траеше, Локи напълно изгуби представа за това, че е изправен.

— Яко! — каза Сабета, когато в крайна сметка с нежелание се отделиха един от друг, и сложи пръст на устните си. — И все още си в съзнание. Ти си уникален, когато става дума за целуване в Картейн.

— Мисля да подобря този рекорд… Сабета? Сабета, какво има?