Друговремец [bg]

- А, тъй ли било? - Тя изгледа брат си, който стоеше разкрачен до прозореца и се подпираше на перваза. Прехапа устна и като че ли се замисли. После се приведе мълниеносно и стрелна ръка под поличката му като атакуваща змия.

Джейми изрева от негодувание и се изпъна като летва. Опита да се извърне, но застина -явно беше стиснала по-здраво.

- Има разумни мъже - каза ми тя с лукава усмивка - и покорни животни. А тези, които не са нито едното, нито другото, можеш да ги вразумиш само ако ги хванеш за топките. Сега ще ме слушаш ли като нормален човек - рече тя на брат си, - или да завъртя ръка?

Джейми стоеше неподвижен и дишаше тежко през зъби.

- Ще слушам, а после ще ти извия вратлето, Джанет! Пусни ме!

Тя изпълни нареждането и той незабавно се извъртя към нея.

- Какво си мислиш, че правиш?! Посрамваш ме пред жена ми!

Джени остана невъзмутима. Отпусна се на пети и язвителният й поглед прескочи между мен и брат й.

- Е, ако ти е жена, подозирам, че е по-запозната с топките ти от мен. Аз самата не съм ги виждала, откакто порасна достатъчно, за да се подмиваш сам. Понаедрели са... малко.

Лицето на Джейми премина през няколко притеснителни фази, както повелява сблъсъкът на цивилизованото поведение с примитивния импулс на по-малкия брат да удари един шамар на сестра си. Накрая цивилизацията победи и той процеди с каквото достойнство съумя да събере:

- Остави топките ми на мира. И понеже ти няма да мирясаш, докато не чуя всичко, разкажи ми за Рандал. Кажи ми защо не се подчини на заповедта ми и избра да обезчестиш и себе си, и семейството си.

Джени постави ръце на кръста и се изправи напълно, готова за схватка. По-бавно от него губеше самообладание, но и нейният фитил не беше дълъг.

- Не съм се била подчинила на заповедта ти, тъй ли? Това ли те яде, Джейми? Знаеш най-добре от всички и ако не те слушаме, ще се погубим и поробим, тъй ли? - Подскочи от гняв. - И ако бях те послушала в онзи ден, щеше да си мъртъв на двора, татко щеше да виси на въжето или да гние в затвора, задето е убил Рандал, а земите ни щяха да станат част от Короната. А аз, останала без семейство и имот, щях да прося по пътищата.

Джейми вече моравееше.

- Значи избра да се продадеш, вместо да просиш! По-скоро бих умрял, удавен в кръвта си, и бих видял баща си и земите си в Ада, и ти го знаеш!

- Да, знам! Ти си мухльо, Джейми, винаги си бил! - разярена отвърна сестра му

- Ти ли ще ме ругаеш! Не ти стига да си съсипеш доброто име и моето, но продължаваш да се позориш и да разнасяш срама си пред всички!

- Няма да ми говориш така, Джеймс Фрейзър, брат или не! Какво искаш да кажеш с този срам и позор? Глупак такъв...

- Какво искам да кажа? Разнасяш се насам-натам, издута като разгневена жаба! - И оформи с ръка дъга пред корема си.

Тя отстъпи крачка назад и го зашлеви с всичка сила. Ударът отметна главата му наляво и остави бял отпечатък на бузата му. Той бавно вдигна ръка към лицето си и се взря немигащо в сестра си. Нейните очи искряха яростно, а гърдите й се надигаха и спадаха учестено. Тя занарежда през стиснати зъби: