Политичестки ред и политически упадък [bg]

Европейският път на развитие към демокрация се разгръща на етапи, прекъсвани от дълги периоди на застой или активна регресия. Най – елементарната причина за това протакане е, че в Европа липсват социални предпоставки за утвърждаване на демокрацията до последната третина на XIX в.

В Предговора посочвам, че макар Френската революция да налага Наполеоновия кодекс в голяма част от Европа и да полага основите на модерната административна държава в самата Франция, тя не утвърждава демокрация. Поражението на Наполеон слага началото на продължителен период на авторитарна реверсия под егидата на австро – пруско – руския Свещен съюз[77], когато консервативните монархически режими полагат усилия да върнат времето назад към периода преди 1789 г. В много европейски държави идват на власт абсолютистки правителства. Републиканско управление съществува само в някои швейцарски кантони и немски градове – държави. Франция, Холандия, Белгия, Норвегия и някои от другите германски държави (както, разбира се, и Великобритания) са конституционни монархии, в които формалните правомощия на кралската власт са ограничени със закон. В Австро – Унгарската империя, Прусия, Италия и Русия върху монархическата власт се упражнява далеч по – слаб контрол, независимо че повечето от тях са управлявани от бюрокрации въз основа на някаква форма на гражданското право.

Втората голяма вълна на демократизация се надига с революциите от 1848 г., подхранвайки надежди, които са смазани също толкова бързо. По думите на историка Ерик Хобсбом: „Революцията през 1848 г. е единствената революция в съвременната история на Европа, която съчетава най – големите надежди, най – големия размах и най – незабавния първоначален успех с най – категоричното и бързо поражение.“ „Пролетта на народите“, с която сравняват Арабската пролет, обхваща почти цяла Европа. Започва във Франция с падането на Юлската монархия и провъзгласяването на Втората република през февруари, а през следващия месец се разпространява в Бавария, Прусия, Австрия, Унгария и Италия. Единствените страни, които не са дестабилизирани, са в периферията на континента: Швеция, Великобритания, Гърция, Испания и Русия. Революциите бързо са потушени, най – напред с възвръщането на Хабсбургите през май, а до края на годината и в останалата част на континента. Динамичното разпространение на революционни идеи демонстрира, че „заразният ефект“ на демократичните пробуждания не е страничен продукт на интернет и социалните медии, а е възможно и през епохата на вестниците.

Избухването на тези революции и тяхното потушаване илюстрират неприключилите социални трансформации в Европа. В началото на XIX в. по – голямата част от Европа е все още аграрна, където основните действащи лица са земевладелците и селяните. Единствено във Великобритания и Холандия съществуващите групи на средната класа са сравнително по многобройни и с известна политическа тежест. Но към средата на века почти навсякъде възниква малобройна търговска и промишлена буржоазия, а с разпространението на образованието и грамотността вестниците и публичните дискусии започват да играя все по – съществена роля. През 40 – те години на XIX в. в цяла континентална Европа започва организирането на т.нар.. днес „гражданско общество“: доброволни частни сдружения, учредявани на банкети или фестивали, благодарение на които хора със сходни убеждения могат да се събират, да обменят възгледи и да изразяват критични мнения по отношение на управлението (Подобни организации съществуват във Великобритания на много по – ранен етап). В повечето държави обаче политическите партии са незаконни. Там, където се прибягва до по – големи репресии, възникват тайни общества като „Млада Италия“ на Джузепе Мацини. Именно тези легални и нелегални групи от средната класа оглавяват революциите през 1848 г.

Социалната трансформация обаче все още е незавършена; дори в най – развитите в икономическо отношение европейски общества средната класа е незначителна част от населението. От своя страна средната класа се разделя на групи, които настояват за силна правна защита на техните индивидуални и имуществени права, и други, които са заинтересовани от по – широко демократично участие. Повечето европейски населения се състоят от селяни, занаятчии и търговци, както и от зараждащата се работническа класа, която в този момент е твърде неорганизирана. В този смисъл ситуацията в Европа в този исторически момент може да се сравни със ситуацията в съвременните страни с възникващи пазари като Тайланд и Китай. През 1848 г. консерваторите успяват да потушат революционния подем, внасяйки разцепление в редиците на средната класа чрез призиви за национализъм и провокиране на страхове от избухването на безредици.