Произход на политическия ред [bg]

Този разказ за Русия завършва с възникването на единна абсолютистка държава в края на XVIII в. Известно е, че след това се случват много неща, а именно либералните експерименти през XIX в. и възходът на тоталитарната държава през XX в. Но още по време на Френската революция някои характеристики на руското управление рязко го разграничават както от слабия абсолютизъм на Франция и Испания, така и от управлението на китайската и на османската държава.

Руската държава е по–силна от френската и испанската в няколко отношения. Последните са длъжни да съблюдават правовия ред най–малкото по отношение на елитите, каквито просто не съществуват в Русия. Правителствата на Франция и Испания посягат на имуществените права чрез неизпълнение на задължения по дългове, валутни манипулации и образуване на съдебни производства по скалъпени обвинения, предназначени да отнемат пари от обвиняемите. Но те поне се чувстват задължени да действат съобразно съществуващата правна система. За разлика от тях руската държава открито изземва частна собственост, без да прибягва до каквито и да било претексти за законност, принуждава цялата аристокрация да постъпи на държавна служба и премахва врагове и предатели без зачитане на правото им на справедлив процес. Опричнината на Иван IV е в известно отношение еднократно събитие, което не се повтаря в същия мащаб до възхода на комунистическото управление през XX в. Но то само по себе си създава прецедент за следващите руски владетели, които вече знаят, че могат да прибягват до крайни наказателни мерки спрямо своите елити, които са недопустими за западните управници. В това отношение руското държавно устройство наподобява много повече това на имперски Китай, отколкото на западните държави. Русия създава подобни на османските абсолютистки институции като поместието. Но както османците, така и мамелюците демонстрират в своя апогей по–голямо уважение към правовия ред от руските управници.