![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
— А между бедрата ми? — прошепна Мелани, извивайки се върху леглото. Коприненото покривало бе обсипано със същото злато, наподобяващо пайети. Той пъхна ръка под рамото й, преобърна я. Полата се усука около бедрата й: вътрешните им страни над края на чорапите просветнаха кремаворозови и контрастиращи с тъмния фон на кожата от ондатра, обточила шлица. От огледалото Мелани гледаше как уверените пръсти стигат до средата на гърба й, опипом намират едно ключе там и започват да го въртят.
— Съвсем навреме успях — облекчено въздъхна той. — Щеше да спреш, ако не бях…
През цялото време лицето на манекена бе обърнато към нея. Лице нямаше.
Пробуждането на Мелани бе внезапно, не с писък, а със сладостен стон, като че от сексуална възбуда.
Итагю скучаеше. Днешната Черна литургия бе привлякла обичайния контингент от нервни и преситени. Музиката на Порцепич бе както винаги поразителна, във висша степен дисонантна. В последно време той експериментираше с африкански полиритми. След Литургията, писателят Жерфо се настани до прозореца и подхвана разсъждения в смисъл, че кой знае защо в еротичната литература изведнъж отново са дошли на мода невръстните момичета, около четиринайсет годишни и дори по-млади. Жерфо беше с двойна и дори тройна брадичка, седеше с изправен гръб и обясняваше педантично, въпреки че други слушатели освен Итагю нямаше.
Итагю нямаше абсолютно никакво желание да поддържа разговор с Жерфо. Той искаше да наблюдава жената, която ги бе придружила до тук. Сега тя седеше на страничното канапе с една от сподвижничките, дребничка скулптурка от Вожирар. Голата ръка на жената, украсена само с пръстен, галеше слепоочието на момичето. От пръстена стърчеше миниатюрна сребърна женска ръка, чиито свити пръсти държаха цигарата на жената. Итагю видя, че тя запалва следващата цигара: черна хартия, златист мундщук. До краката й се бе натрупала купчинка фасове.
Жерфо описваше сюжета на своя последен роман. Главната героиня бе някоя си Дюсет368, тринайсетгодишна и раздирана от страсти, които тя не бе в състояние да си обясни, камо ли да опише с думи.
— Дете и същевременно истинска жена — продължаваше Жерфо. — В нея има нещо изначално, вечно. Дори признавам, че и аз съм донякъде подвластен на аналогична склонност. Ла Жартиер…
Дърт сатир.
Най-после Жерфо си отиде. Вече почти разсъмваше. Главобол измъчваше Итагю. Имаше нужда от сън, от жена. Дамата все така пушеше своите черни цигари. Дребната скулпторка лежеше на канапето, свила крака, положила глава върху гърдите на събеседницата си. Черните й къдрици, разстлани върху вишневата туника, сякаш плаваха като коса на удавница. Цялата стая и намиращите се в нея тела, някои извити, други сплетени или будни, разпръснатата нафора, черните мебели — всичко бе окъпано в мъждива жълта светлина, прецеждаща се през дъждовните облаци, които отказваха да се разпукат и прелеят.
Дамата съсредоточено прогаряше с върха на цигарата си дупчици в полата на момичето. Итагю следеше очертаващия се мотив. Дупките с черни краища се подреждаха в букви. Тя изписваше ma fétiche369. Скулпторката не носеше бельо. Така че, когато дамата завършеше, словата щяха да се отпечатат върху нежната лъскава белота на младите бедра. „Нима е беззащитна?“ — пробягна в главата на Жерфо въпрос.
ІІ
На другия ден още от сутринта над града бяха надвиснали същите облаци, но дъжд не идваше. Мелани се пробуди в костюма на Су Фен и щом очите й разпознаха изображението в огледалото, почувства трескаво възбуждение, осъзнавайки, че още не е валяло. Първи дойде Порцепич, с китара. Седна на сцената и започна да пее сантиментални руски балади за плачещи върби, пияни студенти, надбягвания с шейни и удавена любима, чието тяло плава с корема нагоре по Дон. (Около самовара се събираха дузина младежи и четяха на глас романи. О, къде отлетя младостта?) Обхванат от носталгия, Порцепич гъгнеше над китарата.
Мелани, с вид на току-що старателно изкъпана и облечена във вчерашната рокля, с която бе пристигнала, стоеше зад него, закрила с длани очите му и припяваше в тон с него. Така ги завари Итагю. Двете фигури, очертани от жълтата светлина в рамката на сцената, наподобяваха живописно платно, което бе виждал някога, някъде. Или, може би, го облъхна нещо познато от печалните звуци на китарата и кротките изражения на случайна радост по лицата им. Приличаха на млада любовна двойка, постигнала мимолетно относително примирие в жарките летни дни. Той отиде зад стойката на бара и започна да кърти с шило от голям леден блок, после напъха парченцата лед в празна бутилка от шампанско и я допълни с вода.
368
Ducette (фр.) — букв. сладурче, сладурана, душица.
369
ma fétiche (фр.) — мой фетиш, талисман.