За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Законът на Воконий е бил създаден с цел да предотврати прекаленото натрупване на богатства у жените. Така жените се лишавали от крупни богатства, но не и от богатства за поддържане на разкоша. Законът е определял известна сума като компенсация на жените за лишаването им от наследство. Цицерон, който ни съобщава този факт, не казва нищо за размера на сумата; но Дион казва, че тя възлизала на 100 хиляди сестерции.
Законът на Воконий е бил създаден, за да внесе ред в богатствата, а не в бедността, затова Цицерон казва, че той се е отнасял само до онези граждани, които са били включени в ценза.
Това давало повод за заобикаляне на закона. Знае се, че римляните са били изключителни формалисти; и ние казахме по-горе, че за републиката е характерно строгото придържане към буквата на закона. Имало е бащи, които не са се включвали в ценза, за да могат да оставят наследство на дъщерите си; а някои претори не са смятали, че законът на Воконий е нарушен, ако не е нарушена неговата буква.
Някой си на име Аний Азел определил за наследница единствената си дъщеря. Той можел да направи това, казва Цицерон; законът на Воконий не можел да му попречи, тъй като той не бил включен в ценза. Верес, когато бил на поста претор, лишил дъщерята на Азел от наследство; Цицерон поддържа гледището, че Верес е бил подкупен, иначе той не би нарушил реда, който следвали другите претори.
Но кои са били гражданите, които не попадали в ценза, отнасящ се до всички граждани? Съгласно постановлението на Сервий Тулий, приведено от Дионисий Халикарнаски, всеки гражданин, невключен в ценза, трябвало да бъде превърнат в роб. Самият Цицерон казва, че такъв гражданин загубвал свободата си; същото казва и Зонар. Съществувала е следователно разлика между невключените в ценза по закона на Воконий и невключените по закона на Сервий Тулий.
Тези, които не били вписани в първите пет класа, в които се разпределяли според имуществото, се намирали извън ценза по закона на Воконий; тези, които не били включени нито в един от шестте класа и не били отнесени от цензорите към така наречените «aerarii», оставали извън ценза по закона на Сервий Тулий. Такава е силата на нещата, че бащите, които за да избягнат закона на Воконий се съгласявали да бъдат позорно разбъркани в шестия клас заедно с пролетариата и с тези, които плащали поголовен данък, и може би, за да бъдат прикрепени към церитските таблици.
Ние вече казахме, че римската юриспруденция не е допускала фидеикомиси. Надеждата да бъде избягнат закона на Воконий е въвела фидеикомисите; така имуществото се предавало по завещание на човек, който е имал право на наследство, но с молба то да бъде дадено на лице, което законът лишавал от такова право. Действията да се разполага с имуществото по този нов начин са били твърде различни. Едни връщали наследството; и в това отношение примерът на Секст Педуцей бил забележителен: той получил по завещание огромно наследство; никой на света освен самия него не е знаел, че завещанието е с молба то да бъде прехвърлено; той отишъл при вдовицата на завещателя и й предал цялото имущество на мъжа й.
Други запазвали наследството за себе си, какъвто е примерът с П. Секстилий Руф; този пример станал известен още и затова, че Цицерон го е използувал в своите спорове с епикурейците. «През моята младост — казва той — Секстилий ме помоли да го придружа до неговите приятели, за да се посъветва с тях дали да предаде наследството на Квипт Фадий Гал на неговата дъщеря Фадия. Той събра много млади хора и няколко високопоставени лица; и нито един от тях не сметна, че той трябва да даде на Фадия повече от това, което й се е полагало по закона на Воконий. Така Секстилий получи голямо наследство, от което той не би задържал нито една сестерция, ако бе предпочел това, което е справедливо и благородно, пред това, което е изгодно. Аз мога да повярвам — добавя той, — че вие бихте върнали наследството; мога да повярвам даже, че би го върнал самият Епикур; но тогава вие бихте постъпили против вашите принципи.» Тук аз ще направя няколко разсъждения.