Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Чуваше дрезгавите гласове на победата зад завоя на пътя, където се бе разиграла битката… стига да можеше човек да го нарече „битка“. „По-скоро клане на овце, ако трябва да сме честни. Овце в желязна козина, но все пак овце.“

Покачи се на купчината камъни и огледа низината с мъртъвците и умиращите коне. Конете имаха по-добра съдба. Тимор и братята му бяха събрали непострадалите в битката животни, а Урцен и Лорен Черния доубиха ранените, които не можеха да се спасят. Останалите му хора обираха труповете. Гевин Харлоу коленичи на гърдите на един мъртвец и отсече пръста му да вземе пръстен. „Плаща желязната цена. Баща ми щеше да одобри това.“ Теон помисли дали да не потърси телата на двамата, които бе посякъл сам, и да види какви ценности може да вземе от тях, но само от мисълта му загорча на устата. Можеше да си представи какво щеше да каже Едард Старк. Макар че и тази мисъл го ядоса. „Старк е мъртъв и гние, за мен е нищо“.

Старият Ботли, когото наричаха „Рибешкия мустак“, седеше намръщен до купчината си с плячка, докато тримата му синове трупаха още и още. Един от тях се дърлеше с дебелака Тодрик, който се шляеше между труповете с рог с ейл в едната ръка и брадва в другата, заметнат с плащ от бяла лисича кожа, леко зацапана от кръвта на доскорошния си притежател. „Пиян е“, реши Теон. Казваха, че в древността железните мъже често се напивали с кръвта на битката и толкова освирепявали, че не изпитвали болка, нито страх от врага, но това сега си беше чисто пиянство.

— Векс, лъкът и колчанът ми. — Момчето притича и му ги донесе. Теон изви лъка и изпъна тетивата, когато Тодрик срита малкия Ботли и го заля с ейл в очите. Рибешкия мустак скочи от мястото си и изруга, но Теон беше по-бърз. Прицели се в ръката, държаща рога за пиене. Надяваше се да стреля така, че изстрелът му да се превърне в легенда, но Тодрик обърка всичко, като залитна на една страна, и стрелата го улучи в корема.

Плячкаджиите спряха и го зяпнаха. Теон свали лъка.

— Казах, никакво пиянство и никакво дърлене за плячка. — Тодрик беше паднал на колене и издъхваше. — Ботли, довърши го. — Рибения мустак и синовете му побързаха да се подчинят. Срязаха гърлото на Тодрик — той вяло изрита, — след което му взеха плаща, пръстените и оръжията още преди да е умрял.

„Сега поне знаят, че като кажа нещо, не си поплювам.“ Макар лорд Бейлон да му беше дал командването, Теон знаеше, че част от хората му виждат едно мекушаво момче от зелените земи, щом го погледнат.

— Някой друг да е жаден? — Никой не отговори. — Добре. — Срита падналото знаме на Бенфред, стиснато в мъртвата ръка на скуайъра, който го беше носил. Под флага беше завързана заешка опашка. „Защо заешка опашка?“, беше се канил да попита, но когато го заплюха, забрави въпросите си. Хвърли лъка на Векс и закрачи обратно; спомни си колко възбуден беше след Шепнещия лес и се зачуди защо вкусът на сегашното не беше толкова сладък. „Толхарт, проклет горделив глупако, поне един съгледвач да беше пуснал напред.“