Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Задърпа го по-близо до Камъка и посочи лежащия на пода Калис.
— Помогни му!
Старецът махна на двама от хората си да дойдат и заедно успяха да издърпат Калис от локвата демонска кръв. Водачът ги накара да го пренесат от другата страна на Камъка на живота и рече на Накор:
— Ако успее да задейства Камъка отново, той може да го спаси.
Накор се ококори и възкликна:
— Ама разбира се! Целебната енергия! — Погледна Миранда. — Същото като с рейки! Първо ще послужи на него.
Накор се обърна към двамата слуги на Оракула.
— Задръжте го близо до Камъка.
Направиха го, макар че всяко движение караше Калис да стене от ужасна болка. Накор взе ръцете на Калис, както бяха изгорели и покрити с мехури, и ги постави върху Камъка.
— Надявам се да подейства. — Направи няколко жеста във въздуха, измърмори нещо и сложи ръцете си върху ръцете на Калис.
Усети топлина под дланите си и погледна надолу. Смътнозелена светлина окъпа дланите на Калис и неговите.
— Енергията потича — каза той и зачака. Битката между Пъг, Томас и демона продължаваше, без нито една страна да печели надмощие.
Накор се обърна към двамата слуги на Оракула и каза:
— Дръжте го така. Да е в контакт с Камъка. — После изтича до Миранда.
— Това не действа… — изсумтя тя.
— Знам.
Пъг хвърли заряд мистична енергия, невидим за окото, но от който въздухът запращя, щом удари демона.
Томас не показваше признаци на умора, защото изкованите му от валхеру доспехи го предпазваха от наранявания.
Пъг заотстъпва и викна на Миранда:
— Най-доброто, на което можем да се надяваме, е да го държим на разстояние. Как е Калис?
Тя му посочи и Пъг погледна. Калис седеше, изправил гръб, прикрепян от двамата слуги на Оракула, и във въздуха около него кръжеше зелено сияние.
— Става по-силен — каза Пъг.
— Да, докато държи Камъка, той го изцерява, и докато го изцерява, той става все по-силен, за да продължи работата си — каза Накор и посочи. — Вижте!
Калис беше отворил очи и макар да личеше, че все още изпитва силни болки, той отново отключваше Камъка на живота.
Залата отново се изпълваше с малки прашинки зелена енергия, живот, който се връщаше на своето място. Пъг посочи отсечената длан на демона, която бавно изчезваше, и кървящия чукан, на който бавно израстваше нова длан.
— Но това нещо изцерява и демона! — Очите на Пъг се разшириха и той се обърна към Миранда: — Знаеш ли някоя мощна магия за връзване?
— Достатъчно мощна за това нещо?
— Трябва да го задържиш само за няколко минути.
Тя го погледна неуверено, но кимна:
— Ще пробвам.
— Томас! — извика Пъг. — Задръж го още една минута!
Пъг затвори очи и замълви тихо, а Миранда направи същото. Изведнъж пурпурни въжета енергия оплетоха зловещото създание, задържаха го и долепиха мощните му криле до гърба. Джакан нададе болезнен вой.
— Томас! — извика Пъг. — Убий го!
Томас замахна със златния меч и го заби дълбоко в това, което трябваше да е сърцето на Джакан. Черните очи на демона се облещиха и от устата и носа му потече кръв. Томас издърпа меча си.
Пъг смъкна едната си ръка и изведнъж залата притихна, а демонът изчезна.
— Къде се дяна? — попита Миранда.
— Няма го — каза Пъг. — Не можахме да го убием, но се сетих за едно място, където не може да оцелее.
— Къде? — попита Накор.
— На дъното на океана, между нас и Новиндус. Там има една падина, дълбока повече от три мили. — Пъг изведнъж се почувства уморен и седна на каменния под. — Открих я случайно преди години, докато правех проучвания на планетата, и си спомних какво каза баща ти накрая. — Погледна Миранда.
— Каза: „Те са същества на огъня“. — Тя се засмя уморено.
Накор седна до Пъг и рече:
— Но това е чудесно. Как не се сетих. — Поклати глава. — То е очевидно.
— Кое е очевидно? — каза Томас, прибра меча и седна до тях.
— Дори и най-големият демон не е нищо повече от един огнен елементал — обясни Накор.
— Веднъж се бих с въздушни елементали край Звезден пристан и ги унищожих, като ги принудих да се допрат до водата — каза Пъг и посочи мястото, където беше стоял демонът, и продължи: — Едно потапяне няма да убие Джакан, но докато се опитва да изплува три мили нагоре в морската вода, с връзките на Миранда около него и раната в сърцето от Томас, ще свърши.
— Това е чудесно — каза Накор. — Най-после всичко свърши.
— Не е — каза Пъг и посочи Калис.
Калис вече седеше без чужда помощ и очите му отново се бяха приковали в сърцето на Камъка на живота, който вече се беше смалил до по-малко от една пета от първоначалния си размер. Раните по лицето и дланите му бързо зарастваха.