Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
— Но как успяхте да накарате Юллвен да дойде там?
Фанебюст се усмихна накриво:
— Направихме му предложение, което не можеше да откаже. Предложихме му да плати петдесет хиляди крони срещу обещание от наша страна, че няма да разкриваме старите му мръсотии. Дадохме му да разбере — Юхан свърши тази работа, той контактуваше с него, — че притежаваме много доказателства за сътрудничеството му с нацистите, и това го накара да повярва на предложението ни. Аз бях убеден, че няма много пари, по онова време работеше като куриер, но той наистина дойде на мястото на срещата.
— И какво се случи тогава?
Той направи гримаса:
— Извършихме това, което бяхме решили предварително. Бях участвал и в други подобни, доста брутални акции, които предприемахме по време на войната, но те бяха необходими. В известен смисъл ние като че ли психически се бяхме върнали към тези времена, там долу зад складовете за риба, изправени срещу стария си и най-зъл враг. Юхан пазеше в гръб, а аз излязох от сянката и му дадох възможност да види лицето ми. Валеше слаб сняг на малки парцали, беше дяволски студена зима, а откъм морето духаше мразовит вятър. Видях, че той ме позна. Искаше да извика, но аз дадох знак на Юхан, който го цапардоса отзад с един железен прът.
— И после го смляхте на кайма?
— Не го измъчвахме, както правеха това подобните нему с нашите бойни другари през войната. Но може би позволихме на яростта си да се излее над трупа му, след като той така и така вече бе мъртъв.
— Не звучи особено красиво.
— Войната никога не е красива, Веум.
— Не е, особено когато приключва с четвърт век закъснение.
— Ние бяхме непрекъснато във война, Веум. И всъщност тя няма никога да свърши за нас.
— Добре. Няма да ви съдя. Аз… Тогава ти помогна на Юхан Улсен да се измъкне от страната, нали?
— Да. Това беше условието, за да ми помогне.
— И от тогава не си чувал нищо за него?
— Нищичко.
— А на кого друг си разказвал това?
— На никого, Веум. Само аз и ти го знаем.
Това прозвуча почти като заплаха.
— И Юхан Улсен — добавих аз.
— И Юхан Улсен — добави той и кимна.
— Но какво общо има това с Ялмар Нюмарк, по дяволите? Доста нишки се губят, Фанебюст. Ами Олга Сьоренсен? А ако Юхан Улсен се е върнал от своята чужбина? Нима не би те посетил? Или Олга Сьоренсен?
Конрад Фанебюст изсумтя:
— Споделих това с теб, Веум, защото просто съм убеден, че вървиш по лъжливи следи. Историята няма нищо общо с Ялмар, ни най-малко. Той никога и по никакъв начин не е бил замесен в нея. Не е могъл и да предполага въпросната взаимовръзка. Мисля, че ти трябва да разглеждаш този случай от друг ъгъл, особено сега, когато вече не е необходимо да изхождаш от станалото през хиляда деветстотин седемдесет и първа. Вече знаеш какво се е случило тогава. Сега го знаеш.
— Ала защо, защо тогава ме молеше така настойчиво да се опитам да намеря Харалд Юллвен? Защо симулираше убеденост, че той е жив?
— Слушай, Веум, играя тая игра от много години — правя го автоматично и несъзнателно. Това се нарича „конспирация“. Именно така успяхме да оцелеем. Ялмар е мъртъв, умрял при особени обстоятелства. И аз разбрах, че ти с удоволствие би преследвал Харалд Юллвен, пък и всеки друг призрак, стига да намериш убиеца му. А аз продължавам да съм заинтересован да ти плащам хонорар.
Вперих в него твърд поглед:
— Не съм сигурен дали ще го приема!
— Ах, така ли?
— Сякаш ми плащаш, за да си затварям устата.
— И кой би могъл да знае за това освен ти и аз?
— Именно аз.
Той не ми отговори, а само погледна към мен с кисела физиономия иззад голямото си писалище.
Нямах какво да добавя. Бях узнал дори повече от това, с което можех да се примиря. Една загадка беше изяснена, но още няколко чакаха своя ред.
Подех:
— Имал ли си някога делови отношения с Хагбарт Хеле?
— Доколкото знам, не съм, Веум — въздъхна облекчено той. — Ала в нашата област… Та той притежава многобройни дъщерни фирми. Трудно му е да се държи безупречно. Но както вече си видял заглавията във вестниците… Нас, бизнесмените, ни дебнат непрекъснато. При сегашната ситуация нямаме много време, та да се помайваме.