Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Амара удари Безсмъртния с чупеща костите сила. Мечът мина през бронята му, сякаш изобщо я нямаше, и потъна до дръжката в него. Тялото й, подобно на чук, беше разтърсено от силата на отката. Тя чу изхрущяване и лявата й ръка пламна от болка. Светът се завъртя в замайващи кръгове и превъзмогвайки болката, тя едва успя да овладее Сирус. Нещо я удари по глезена и тя почувства как каишките на сандалите й се изплъзват от нея, като отнасят и самите сандали със себе си. Усещането за това я накара да дойде на себе си и да разбере, че е закачила клоните на високо тънко дърво, което при нейната скорост беше равносилно на удар с нож през коленете. Тя отчаяно призова Сирус, неспособна да се справи с огромната болка, цветовете и звуците. Въпреки това успя да не се блъсне в дърветата и се озова летяща до платформата, люлеейки се наляво и надясно като пияна, лявата й ръка бе увиснала безпомощно, а мечът й го нямаше.
— Графиньо! — извика лейди Плацида. — Пазете се!
Амара я зяпна за секунда, после се обърна и видя един от рицарите Аери да пикира към нея с копие в ръце. Тя започна да се отклонява, но разбра, че няма да успее. Движеше се прекалено бавно. Вражеският рицар вдигна меча си за удар. И в същия миг една стрела го удари в гърлото, предизвиквайки фонтан от кръв, а рицарят безпомощно падна сред дърветата. Амара примигна и погледна към платформата. Граф Калдерон беше приклекнат на покрива на фургона с лък в ръце и разкрачени крака, за да устои на свирепия вятър.
Той просто стоеше, балансирайки на паланкина — без никакво подсигуряване или поне въже. Бърнард свали плаща си и лицето му придоби изражението на откъснат, хладнокръвен професионален стрелец. Движейки се с професионална точност, той изстреля още една стрела, целейки се някъде зад Амара, а след това и друга. Тя се обърна и видя как беше улучен още един вражески рицар, въпреки че стрелата, отнесена от вятъра, го удари не в сърцето, а в ръката. Той изкрещя и забави, внимателно контролирайки полета си.
— Амара! — извика Бърнард. Той сграбчи единия край на лъка и й подаде другия.
Все още объркана, тя не разбра веднага какво трябва да прави, но хвана лъка и позволи на Бърнард да я издърпа на покрива на платформата.
Известно време тя просто седеше и Бърнард успя да отправи още два изстрела — и двата пропуснаха. Без да има възможност да докосне земята и да призове фурията си, той не можеше правилно да издърпа тетивата, което се отразяваше както на точността на стрелбата, така и на скоростта й.
И независимо от умението на стрелеца, турбуленцията не даваше възможност да се уцели каквото и да е, разположено на разстояние повече от няколко ярда, затова рицарите Аери се стараеха да стоят настрана, да лъкатушат, да се приближават и да се отдалечават, като провокираха Бърнард да стреля, което означаваше да изразходва стрели, но едва ли и да улучи някого. Подобно на Амара те виждаха, че в колчана му са останали само няколко стрели. В момента, когато Бърнард прозря идеята им, бяха останали само три стрели.
Изведнъж мислите на Амара потекоха по-бързо. Болката все още измъчваше ръката и лявото й рамо, но мина на заден план и вече не беше толкова важна. Погледът надолу към близките дървета й позволи да осъзнае, че макар платформата да се движеше бързо, тя опасно се люлееше настрани, тъй като силата на носачите отслабваше.
— Какво правиш, съвсем ли си оглупял? — извика тя на Бърнард.
— Вътре няма къде да се разгърна за изстрел, любов моя — отговори Бърнард.
— Ако оцелеем след всичко това, ще те убия с голи ръце — изръмжа му тя в отговор. После се наведе встрани и извика:
— Лейди Акватайн! Трябва да се движим по-бързо!
— Не може да ви чуе! — отговори Алдрик с глас, напрегнат от болка. — Това е всичко, което могат да направят те двете, за да удържат екипажа във въздуха!
Светна червена светкавица и върху задната част на каретата падна сянка.
Амара се огледа и видя спускащия се към тях Калар. Плащът му беше разкъсан на няколко места от същите клони на дървета, които бяха разкъсали лявата страна на лицето му до кървящо, подпухнало месо. Зъбите му скърцаха от омраза и ярост и когато срещна погледа на Амара, острието на меча му внезапно започна да свети като желязо в пещ, червено, после оранжево, а накрая се нажежи до бяло. Металът изписка в агонизиращ протест.