Диамантен меч, дървен меч [bg]

Според думите на Игнациус обаче нещата се бяха променили. Тварите не принадлежаха към пълчищата Черни богове, нито пък към Светлите.

"Кой ги знае тези изроди що за цели преследват и какви сметки кроят. Какво искат? Власт над световете? Надали. Друго ги интересува, съвсем друго... но какво?"

Тъкмо в това бе цялата сложност на задачата - трудно е, без да знаеш нечии стремежи, да предвидиш следващия ход, следващата стъпка, поредния удар.

Клара седеше, яхнала един от зъбците на крепостната стена.

Бе превъзходна мишена - тъмен отчетлив силует на фона на червено от пожарища небе. В Мелиин й беше ясно какво става -бунт, въстание. Маговете се мъчат да го потушат. Какво пък - да им помагат Кървавите божества. Клара не изпитваше желание да се намесва. Покрай Великата пътека бяха нанизани като мъниста на гердан хиляди и хиляди светове под хиляди различни небеса -всички до един достъпни за маг от Долината. И навсякъде имаше различни обичаи и традиции. Тъй че нека местните чародеи се оправят с поданиците си сами - нали така е прието в Мелиин?

Откъм бедняшките квартали няколко пъти подред издумтя.

Клара се намръщи - който и да предизвикваше взривовете, той употребяваше прекалено много мощ, боравеше с потоците Сила твърде неумело, сякаш се мъчеше да размаже муха с голям ковашки чук.

"Що за недоучили чародеи си играят с огъня? - раздразнено си помисли тя. - До заран от града нищо няма да остане, ако не ги озапти някой наистина вещ маг!"

Дожаля й за Мелиин, който изглеждаше красив. Язък че така и не успя да го разгледа...

Продължи мрачно да наблюдава пожарите и да брои изригващите бойни заклинания, когато усети нещо като присъствие.

Не напразно стърчеше на стената като петел на плет. Освен от любопитство, култивирано преди време в предпазлива любознателност, присъща на всеки боен маг и не отслабнала въпреки годините, Клара имаше и друга цел. И като че ли нещо наистина захапа "стръвта"...

Нейде на самата граница на мрака (онази граница, известна само на вълшебниците, която бе недостъпна, незрима за простосмъртните, там, където свършваше нощта и започваше великото, необятно и непознаваемо пространство отвъд обикновената липса на светлина) нещо шавна. Движението бе рязко и краткотрайно - като леко потръпване, мънички вълни по повърхността на тъмна вода...

Клара застана нащрек. Нима бе успяла да подмами пришълците от Предела? Толкова лесно? Вярно, за целта вълшебницата съвсем лекичко бе разтворила обвиващите я като наметало защитни и маскиращи заклинания - съвсем-съвсем мъничко.