Републиката на крадците [bg]

— Виж! Охладих виното. Аз съм истински господар на стихиите. Вързомаговете из целия град подават оставките си в момента.

Сабета му се отплати с аплодисмент, като потупа безшумно дланта си с пръст. Локи се ухили, вдигна бутилката от полутвърдата ѝ среда, махна тапата и наля в две чаши.

— Вдигам първия тост за вечерта! — Локи взе чашата си и леко докосна нейната. — За престъпленията, за объркването и за всички коварни изкуства. За най-очарователната майсторка, която някога ги е практикувала.

— Странно е да ме караш да пия в моя чест.

— Сигурен съм, че с твоето самолюбие ще можеш с лекота да преодолееш чувството.

Отпиха. Сладкото вино от портокал и джинджифил беше студено като северна есен. Локи им наля отново.

— Мой ред е — каза Сабета. — За странните момченца и нетърпеливите момиченца. Нека истинските им грешки… бъдат деликатни и малобройни.

— Лъжа ли се, или си в доста по-добро настроение, отколкото преди три вечери? — попита Локи, докато довършваше второто си питие.

— Биваше си го настроението, нали?

— Разбра ли нещо?

— Само това, че няма да открия истински отговори за една нощ цупене. Освен това винаги се развеселявам, като те уловя в някой добре измислен капан.

— Ако продължиш с неприличното си злорадство, може отново да видиш онези змии, госпожо. А сега, мисля, че ти обещах вечеря.

До терасата беше разположена дълга дъбова маса с тлеещ на нея мангал. Локи хвърли още късове ароматно дърво в мангала и ги разбърка. Заоглежда купчината продукти и съдове, които беше подготвил предварително, приближавайки се до опиянението от виното в почти празния си стомах. Някой го потупа по рамото.

— Не се прави така — каза Сабета. Беше свалила черния си кадифен жакет, разкривайки копринена туника и хлабаво изплетен шал в малко по-тъмен от косата ѝ цвят.

— Дори не съм започнал да готвя!

— Там, откъдето идваме, никой не готвеше на другия, помниш ли? Всички готвехме заедно.

— Е…

— Е, да видим каква бъркотия имаме — леко го побутна с бедро тя. Двамата сортираха съставките на ястието, които беше подготвил — стръкчета копър, лук, нарязани червени портокали, белезникави маслини, бадеми и лешници, предварително обезкостено пиле с подправки, както и достатъчно ароматни масла за сотиране на всичко, по-дребно от кон.

— Колко странно — каза тя, — но изглежда, че си подбрал любимите ми продукти.

— Животът ми е низ от странни съвпадения — рече Локи.

— Предполагам, че трябва да оценя постоянството ти в едно отношение, Локи Ламора. През всичките тези години все още надминаваш себе си в опити да вкараш червенокоска в леглото си.

— Така ли? — усмивката му изчезна заедно с част от жизнерадостта, дължаща се на виното. Протегна се и докосна кичур от изгорената ѝ медна коса. — Знаеш ли, ако си обидена, показваш го по дяволски странен начин.