![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Е, някой поне е доволен да ме види - каза той ухилен и потупа едно от животните по главата. - Това е Люк - и посочи териера, - а тези двамата са Елфин и Марс. Братя, страхотни овчарски кучета. А това е Бран. - Той постави длан на огромната черна глава.
- Аха... - Посегнах много внимателно със свита ръка към носа му, за да ме подуши. - Какво е той?
- За лов на елени е. - Той почеса животното зад ушите и изрецитира:
И тъй Фингал кучетата си избра:
очите остри като тръни, уши-листа,
гърди като на кон, краката здрави като сърпове,
опашка и глава далеч една от друга.
- Ако това е всичко нужно, значи имаш точно каквото му е трябвало на Фингал - рекох, докато оглеждах Бран. - Ако опашката и главата му бяха по-далеч една от друга, би могъл направо да го яхнеш.
- Това и правех като малък. Не с Бран, а с дядо му Неърн.
Потупа хрътката за последно и се изправи, вперил поглед в къщата. Взе юздата на раздразнения Донас и го обърна надолу по хълма.
- „Главата, в която Одисей се връща у дома, предрешен като просяк...“ - цитира той на гръцки, явно чул думите ми отпреди малко. - А сега... - Прегъна решително яката си. -Предполагам, че е време да отида и да се разправя с кадидат-женихите на Пенелопа.
Когато стигнахме до двойната врата - кучетата пъхтяха по петите ни, - Джейми се поколеба.
- Да почукаме ли? - попитах нервно. Той ме изгледа изумен.
- Това е домът ми. - Бутна вратата навътре.
Поведе ме през къщата, като не обръщаше внимание на неколцината стреснати слуги, които подминахме - през антрето, след това през малък арсенал и накрая във всекидневната. Насред нея имаше широка камина с лъскава полица, а тук-там блещукаха сребро и стъкло. За миг ми се стори, че стаята е празна. След това долових слабо движение в единия ъгъл, близо до камината.
Момичето беше много по-дребно, отколкото очаквах. С брат като Джейми бях подготвена за жена с моя ръст или дори по-висока, но тази край огъня нямаше дори метър и шейсет. С гръб към нас посегна за нещо на рафта и краищата на пояса на роклята й докоснаха пода.
Джейми се вцепени, когато я видя, и промълви:
- Джени.
Жената се обърна и зърнах вежди като изписани с мастило и ококорени сини очи насред бяло като платно лице. Тя се спусна към брат си.
- Джейми!
Колкото и да бе дребна, той се разлюля, когато се хвърли на врата му Инстинктивно я прегърна през раменете и за миг останаха така, тя - заровила лице в ризата му, а той -внимателно подхванал я в основата на врата. В изражението му се четяха толкова несигурност и радостен копнеж, че се почувствах натрапник.
Тя се притисна още по-плътно в него и промълви нещо на келтски - емоцията в изражението му се превърна в шок. Хвана я за ръцете и я отдръпна от себе си, свел поглед.
Лицата им много си приличаха - същите странно скосени тъмносини очи и изпъкнали скули. Същите тънки, малко въздълги носове. Тя обаче имаше тъмна, къдрава коса, която бе привързана със зелена панделка.
Беше прекрасна - красиво оформени черти и алабастрова кожа. Също така беше много бременна.
Джейми бе пребледнял чак до устните.
- Джени - шепнеше и клатеше глава. - О, Джени. Мо кри1.
На прага се появи малко дете и тя се отдели от брат си, без да забележи колко е смутен. Хвана мъника за ръка и го поведе в стаята, като му нашепваше да не се притеснява. Той крачеше неохотно, с палче в уста, и ни гледаше иззад полите на майка си.
Очевидно бе, че му е майка. Имаше нейната гъста, къдрава черна коса и формата на раменете й, макар по лице да не приличаше на нея.
- Това е малкият Джейми - каза Джени, вперила горд поглед в детето. - А това е чичо ти Джейми, мо кри, на когото те кръстих.
- На мен? Кръстила си го на мен? - Джейми заприлича на боксьор, комуто току-що са изкарали въздуха. Направи крачка-две назад, спъна се в един стол и седна на него, сякаш не можеше да се държи на крака. Скри лице в шепи.
Сестра му вече усещаше, че нещо не е наред. Докосна го плахо по рамото.
- Джейми? Какво има, скъпи? Лошо ли ти е?
Той вдигна глава и видях сълзите в очите му.
- Трябваше ли така, Джени? Нима малко съм страдал за това, което стана - което позволих да стане, - та да кръстиш и копелето от Рандал на мен, за да чувствам и да виждам упреците на съдбата, додето съм жив?
Лицето на Джени, и бездруго бледо, изгуби всякакъв цвят.
- Копелето на Рандал? - повтори неразбиращо. - Джон Рандал? Капитанът на червените мундири?