Произход на политическия ред [bg]

През 1722 г. Петър заменя старото местничество[182] с Таблица на ранговете, йерархична система, в която всеки негов поданик е включен по определен законов начин със собствените си привилегии и задължения. При достигането на определена степен служителят без аристократично потекло, независимо дали е чиновник или военен, автоматично влиза в редиците на наследствената аристокрация. Това позволява попълването на редиците на аристокрацията, което е необходимо поради огромните кадрови потребности на държавата. Таблицата на ранговете укрепва корпоративната идентичност на аристокрацията и нейния капацитет за колективни действия. Но тя никога не се възприема като опонент на монархическата власт, тъй като интересите  са тясно свързани с тези на държавата.

В замяна на службата си аристократите получават освобождаване от данъчно облагане, изключителни права върху собствеността на земя и хора и възможността да упражняват максимален икономически натиск върху своите крепостни. Тясната връзка между влошаващото се състояние на селяните и възхода на обслужващото дворянство проличава от факта, че крепостничеството възниква за първи път в земите, дадени от княза на неговите дворяни като поместие. Това е обичайна практика в южните, югоизточните и западните погранични региони, в които се усвояват земи от съседни страни. В безбрежната шир на северните територии, където не се водят войни, състоянието на селяните е много по–добро – повечето от тях са държавни селяни със задължения по–скоро към държавата, отколкото към частни земевладелци.

През XVI и XVII в. данъчната тежест върху селяните непрекъснато се увеличава, но по–съществените правни ограничения са свързани с правото им на придвижване. Правото на селянина да се премества е стара традиция, но то непрекъснато бива ограничавано до окончателното му премахване. Тези ограничения върху правото на придвижване на селяните са решаващи както за формирането на сплотена руска аристокрация, така и за съюза  с монархията.

Причината за това е свързана с географските характеристики на Русия, които, както отбелязахме, са крайно неблагоприятни за възникването на крепостничество поради липсата на географски граници. В Русия има малко на брой естествени бариери като непроходими реки или планински вериги, а южните и югоизточните погранични региони се разпростират върху огромни пространства. Твърди се, че свободните казашки общности в южната част на Украйна и в басейна на река Дон са възникнали от избягали крепостни селяни. Също както в случая с робовладелския американски Юг, чиято граница е върху откритото пространство, институцията на крепостничеството би могла да оцелее само при категорично споразумение между собствениците на крепостни селяни да ограничат придвижването им, да връщат бегълците и да наказват строго не само тях, но и земевладелците, които нарушават правилата. Ако някой от основните участници се оттегли – независимо дали група земевладелци или няколко града, или пък самият цар предложи закрила на бегълците, – цялата система рухва. Предвид относителния недостиг на работна ръка през този период за всеки земевладелец е било изключително изгодно да излезе от коалицията и да привлече крепостни селяни на своя територия срещу по–добри условия. Поради което солидарността на поземления картел е трябвало да бъде стимулирана със сериозни привилегии в общественото положение и отговорности за строго прилагане на правилата срещу придвижването на селяните. Руският абсолютизъм се основава на съюза между монарха и висшето и нисшето дворянство, като и трите страни се задължават да съблюдават правила за сметка на селячеството.

Необходимостта от поддържане на този крепостнически картел обяснява много неща, свързани с руското политическо развитие. Властта създава все повече ограничения върху свободното притежаване на земя от лица, които не притежават крепостни селяни. За да придобие собственост, човек трябва да влезе в редиците на аристокрацията, при което автоматично получава крепостни селяни и се задължава да поддържа системата. Следователно това възпрепятства развитието на буржоазия в независими търговски центрове, изиграла толкова важна роля при отстояването на свободата на селяните на Запад. В резултат на това капиталистическото икономическо развитие в Русия се осъществява от аристокрацията, а не от независима буржоазия. Необходимостта от опазване на картела обяснява и руската експанзия на юг и югоизток, тъй като съществуването на свободни казашки територии покрай границата е постоянна примамка и възможност за селяните да избягат.