V. [bg]

— Нашата примабалерина пристигна днес — похвали се Итагю. Винаги му беше нервно в присъствието на меценати. Като барман не му се бе налагало да проявява дипломатичност.

— Мелани Льормоди — усмихна се меценатката. — Кога ще ме запознаете с нея?

— Когато пожелаете — промърмори Сатин, размествайки чашите, без да сваля поглед от масата.

— Имаше ли някакви възражения от страна на майката? — попита тя.

На майката й е все едно, предполагаше Сатин, а и на момичето също. Бягството на баща й бе повлияло на Мелани Льормоди по някакъв твърде странен начин. Миналата година тя учела с желание, проявявала изобретателност и творчески способности. Тази година се очертава много натоварена за Сатин. И накрая двамата ще се разкрещят един на друг. Не, момичето няма да крещи.

Жената седеше, потънала в съзерцание на обгръщащата ги кадифена завеса на вечерта. Колкото и дълго да бе живял Итагю на „Монмартър“, той все още не бе успял да проникне отвъд тази завеса и да види голата стена на нощта. А на нея беше ли се удавало? Той се вглеждаше съсредоточено в жената, търсейки признаци на някакво подобно предателство. Бе наблюдавал това лице поне дузина пъти. Върху него винаги се бяха сменяли обичайните гримаси, усмивки, изражения на нещо, което минаваше за емоции. Немецът може да изработи още една механична кукла, помисли Итагю, и никой няма да съумее да я различи от тази реално съществуваща жена.

Звучеше все същото танго, или може би друго, Итагю не беше се заслушвал. Нов танц, популярен. Тялото и главата трябва да бъдат изправени, стъпките да бъдат отмерени, стремителни и грациозни. Не прилича на валса, при който е допустимо фриволно развяване на кринолини, нескромен шепот под мустак в готовото да почервенее ухо. При тангото няма място за приказки или отклонения — само въртене по широката и постепенно свиваща се спирала, докато не останат никакви други движения, освен стъпките, които не водят никъде. Танц за механични кукли. Завесата на нощта висеше напълно безучастна. Ако съумее да открие нейните предавки и трансмисии, ще може да я приведе в движение, да я разтвори. Ще може да проникне до стената на театъра на нощта. Потънал сред хаотично кръжащата механическа тъмнота на la Ville-Lumière367 и внезапно връхлетян от непреодолима самота, Итагю изпита спонтанното желание да изкрещи: „Рушете! Сринете бутафорията на нощта и да видим какво се крие зад нея…“