Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Ръката му несъзнателно се смъкна по гърдите и опипа жигосаните там белези. Той припряно изтри лицето си с кърпата. Част от ума му разсъждаваше трезво, както му се случваше поне веднъж на ден, и му казваше, че сънят никак не беше обикновен. Не беше обикновен кошмар. Другата част почти ломотеше от облекчение, че онази не беше се появила повече.
Втората изненада с бележката беше почеркът. Женски почерк, освен ако преценката му не грешеше с цяла миля. На всичко отгоре някои от буквите бяха оформени сякаш в айилски стил. Натаил му беше казал, че и сред айилците би трябвало да има Мраколюбци — Мраколюбци се намираха във всяка земя и сред всеки народ, — но на него никак не му се искаше да срещне събратя в Пустошта. Та нали айилците можеха да те убият само заради един поглед.
Бележката обаче вещаеше бедствие. Сигурно Натаил беше издал на някоя айилска мраколюбка що за птица е той. Кадийр ядосано усука кърпата и я плесна в дланта си. Ако веселчунът и Кейле не бяха разполагали с доказателства, че са с висок сан сред съветите на Мраколюбците, щеше да ги убие и двамата много преди да са доближили Пустошта. Като си помисли за единствената друга възможност, стомахът му натежа като олово. „Избран е път.“ Може би беше съставено само за да се включи думата „избран“ и може би беше предназначено да му подскаже, че някой от Избраните е решил да го използва. Бележката не беше от ръката на Ланфеар — тя просто щеше да му се появи отново насън и да поговори с него.
Въпреки жегата той потръпна, при все че му се наложи отново да изтрие лицето си. Не можеше да се отърве от чувството, че Ланфеар е доста ревнива господарка, но ако някой друг Избран го искаше, не му оставаше голям избор. Въпреки всичките получени обещания, когато положи клетвите си като момче, той не бе от хората, които хранят празни илюзии. Заклещен между двама Избрани, щеше да бъде премазан като коте под колело на фургон, а те щяха да забележат бедата толкова, колкото и фургонът. Съжали, че не си е у дома, в Салдеа. Съжали и че не може отново да види Теодора.
Стърженето на нокти по вратата го накара да скочи; въпреки внушителното си туловище Кадийр беше доста пъргав, макар и да го криеше от околните. Провря се между тухлената печка, от която тук определено нямаше нужда, и долапите с пищно резбованите им и изрисувани стени. Когато отвори вратата, край него се шмугна фигура, загърната в черна роба. Той бързо се огледа в смътно осветения от бледата луна мрак, за да се увери, че никой не го наблюдава — всички колари хъркаха яко под останалите фургони, а айилските патрули изобщо не се мяркаха край кервана му — след което бързо затръшна вратата.
— Сигурно ти е горещо, Изендре — изкиска се Хаднан. — Я свали тази роба и се настани удобно.
— Благодаря, не — отвърна му горчиво тя от сянката на качулката си. Стоеше вдървена, но от време на време се сгърчваше в спазми; вълната на дрехата й тази нощ щипеше повече от друг път.
Той отново се изкиска.
— Както искаш. — Подозираше, че под тази роба няма нищо друго освен крадените накити. След като Девите я взеха при себе си, беше станала свенлива в известен смисъл. И защо тази жена бе толкова глупава, че да посяга да краде, той така и не разбра. Изобщо не бе възроптал, разбира се, когато я завлякоха от фургона за косата — само се радваше, че не си помислиха, че й е съучастник. Алчността й определено бе затруднила задачата й. — Имаш ли нещо да докладваш за ал-Тор или Натаил? — Главното в указанията на Ланфеар беше в това двамата да се следят изкъсо, а той не познаваше по-добър начин да се следи изкъсо един мъж от този да напъхаш жена в леглото му. Всеки мъж бе готов да издрънка пред жената в леглото си неща, които се е заклел да пази в тайна, да се хвали със замислите си, да разкрива слабостите си, та дори този мъж да е Прероден Дракон и Оня със Зората, както му викаха айилците.
Тя видимо потръпна.
— Добре поне че успявам да се доближа до Натаил. — Да се доближала до него? Веднага щом Девите забелязаха, че се промъква към палатката му, започнаха буквално да я тикат в нея всяка нощ. — Не че ми казва нещо. Чакай. Имай търпение. Не говори. Приспособи се към съдбата, каквото и да значи това. Ей това ми казва всеки път, когато се опитам да му задам въпрос. Повечето време иска само да свири музика, каквато не съм чувала никога досега, и да прави любов. — Всеки път беше така. Нямаше какво да му каже за веселчуна. Той за стотен път се зачуди защо Ланфеар толкова държеше да бъде следен Натаил. Та този човек, изглежда, беше с толкова висок сан, колкото можеше да достигне един Мраколюбец, може би само на едно стъпало под Избраните.