Хроника на птицата с пружина

Ще се разплатите и каквото остане, ще си го приберете в джоба. И после ще си живеете живота. Какво ще кажете, а?

— Така земята и сградата ще станат собственост на Нобору Ватая? Това ли искате?

— Предполагам, че да. Вероятно ще се появят цял куп досадни подробности, които ще се наложи да уточняваме…

Помислих върху предложението му.

— Знаете ли, господин Ушикава, нещо не схващам. Не разбирам защо Нобору Ватая иска да ме разкара от онзи имот. Какво смята да прави с него, след като го купи?

Ушикава потърка бавно брадичката си с ръка.

— Съжалявам, господин Окада, но нямам представа. Както ви споменах още в началото, аз не съм нищо повече от тъп пощенски гълъб. Господарят ми нарежда какво да правя и аз го правя. А повечето задачи, които ми възлага, са неприятни. Навремето, когато четях приказката за Аладин, винаги бях на страната на духа, защото все го юркаха, но не съм и мечтал да стана някой ден като него. Тъжна приказка, нали. Ала в крайна сметка всичко, което ви казах, не е нищо повече от съобщение, което са ме пратили да ви предам. То идва от господин Ватая. Вие ще си решите сам. Е, какво ще кажете? Какъв отговор да занеса?