Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Или да се изместват във времето — добави Миранда.
Демонът разбра, че не е сам в пещерата и нададе рев, който процепи скалните стени и от който от тавана западаха камъни.
Пъг отприщи първото си заклинание, а Томас застана между сина си и чудовището.
Пращящи сини енергии се завихриха около Джакан и той нададе вой. Но крясъкът му не беше от болка, а по-скоро от гняв от това, което видя — Калис, боравещ с Камъка на живота, освобождавайки затворените в него енергии.
— Не! — ревна звярът на езика на Новиндус. — То е мое!
Джакан приличаше на Маарг, но бе по-строен и по-мускулест. Липсваха провисналите тлъстини и не беше покрит с толкова много изтерзани кожи на жертви. Пъг забеляза, че опашката му е остра, без змийската глава, която имаше Маарг.
Джакан замахна към Томас, но Томас вдигна белия си щит и мощният удар се плъзна по повърхността му, без да остави белег по ецвания върху нея златен дракон. Мечът на Томас изсвистя и Джакан нададе вой, отстъпи и от раната му закапа червено-черна отрова. Тя засъска и камъните, по които закапа, запушиха.
Миранда отпрати поток енергии към съществото и го удари толкова силно, че го отмести малко наляво. Томас използва момента, за да нападне, докато Джакан се обръщаше да види откъде идва новата атака. Посече демона в дясното бедро и Джакан замахна с дясната си ръка — ноктите с дължина на ножове изфучаха покрай Томас.
Томас отби атаката, замахна и отново швирна отровна кръв.
— Притиснете го! — извика Накор.
Пъг изхвърли стълб от енергия, синьо копие от светлина, което прониза едното крило на демона, раздирайки в него дупка, голяма колкото юмрук. Демонът отстъпи, крилете му забърсаха каменната стена на пещерата, и отново замахна към Томас.
Томас се дръпна, за да отбегне удара, вместо да се опитва да го блокира.
Съществото се присви, очевидно объркано от неочакваната съпротива.
И изведнъж Накор извика:
— Изцерява се!
Пъг присви очи и видя, че първата рана, нанесена от Томас, бързо се затваря.
— Камъкът на живота! — каза Накор. — Изцерява раните.
Пъг пресметна. Калис беше смалил камъка до по-малко от една трета от първоначалните му размери и като че ли това смаляване се ускоряваше, като им даваше надежда, че могат да приключат с изпитанието за по-малко от час, но това означаваше, че трябва да държат чудовището на разстояние, докато Калис приключи. Пъг се обърна към Миранда и каза:
— Ти отдъхни. Двамата с Томас ще се опитаме да го задържим настрана от Калис. Ако някой от нас се изтощи, трябва да се намесиш.
Обърна се, бързо застана толкова близо пред чудовището, колкото можеше да си позволи, и скръсти китки пред себе си. От тях се изстреля зашеметяващ сноп червена светлина и удари Джакан в лицето толкова силно, че го отхвърли към стената.
Томас не се поколеба. Засили се и нанесе на чудовището свиреп посичащ удар с меча, който се вряза дълбоко в крака на съществото и върху каменния под швирна кървава отрова. Кръвта запуши и мирис на гнило изпълни въздуха.
Джакан нададе убийствен вой и скочи към Томас. Томас опита да отстъпи и успя да се измъкне достатъчно, за да не падне демонът отгоре му, но това приближи Джакан достатъчно, за да се опита да докопа Калис.
Ноктестата му длан, дълга цял човешки ръст се протегна към Калис и Томас замахна с все сила със златния меч. Той се вряза в дебелата четири стъпки китка и съществото писна от болка и се дръпна назад с отсечена ръка.
Мръсна черна кръв швирна във въздуха и оплиска Калис, който изпищя от болка и падна от Камъка на живота.
— Калис! — извика Миранда и двамата с Накор изтичаха до него. Пъг и Томас моментално се хвърлиха в бой. Засвятка енергия, а Томас заудря с меча, принуждавайки ранения демон да отстъпи. Джакан сви посечената си ръка до гърдите и се остави да го притиснат до стената.
Накор се приведе до Калис и хвана едната му ръка, а Миранда взе другата и бързо го извлякоха от локвата черна кръв. Камъкът на живота загасна.
Калис се гърчеше на пода и кожата му гореше и се белеше, все едно че го бяха окъпали в киселина. Стискаше зъби и стенеше от болка. Миранда и Накор усетиха сърбеж по ръцете си и бързо ги изтриха в дрехите си. По тъканта се появиха дупки, но поне дланите им престанаха да горят.
Миранда се огледа и видя слугите на Оракула, сврени в най-далечния ъгъл на огромната зала, зад спящото туловище на дракона. Изтича при тях и каза:
— Трябва ни помощ!
Най-старият член на групата, който й бе проговорил преди, отвърна:
— Ние не можем да направим нищо.
Миранда го сграбчи за ръката и го задърпа да се изправи.
— Измислете нещо!