Престолът от драконова кост

Но Саймън знаеше, че и тогава не биха имали шансове за успех. Докато стигнеха първото добро скривалище, войниците вече щяха да са ги настигнали.

— Хийферт! — извика зад тях Инген Джегер, но викът му заглъхна в боботенето на реката. — Не можеш! Не бъди глупак, еркинландецо, конят ти…

Останалото потъна в шума на водата; дори Хийферт да го беше чул, явно не обърна внимание. След миг стъпките на войниците му отекваха по моста като тропащи по плочник копита.

Шумът от стъпките им се усилваше. Саймън се спъна в един издаден над земята камък и падна.

„Копие в гърба…“, помисли си той, докато падаше. И как се случи всичко това? После се подпря на болящото го рамо и се извъртя, за да защити тялото на трола.

Виждаше проблясващите в тъмния купол на дърветата късчета небе. Мария го задърпа за ризата, за да го изправи. Искаше му се да й каже, че вече няма значение, че не си струва труда, но когато се опря на рамо, придържайки с другата си ръка тялото на трола, видя, че долу става нещо странно.

Барон Хийферт и хората му бяха спрели по средата на дългия, извиващ се като дъга мост — не, по-точно бяха замръзнали по местата си. Войниците се бяха опрели плътно до ниския парапет, а баронът седеше на коня си. От това разстояние Саймън не виждаше лицето му, но позата му приличаше на внезапно събуден човек. Миг по-късно, по неизвестна на Саймън причина, конят се изправи на задните си крака и се хвърли напред; мъжете хукнаха след него, тичаха по-бързо отпреди. Веднага след това зад бягащите се чу страшно пращене, сякаш някакво огромно същество беше счупило ствола на някое дърво, за да почисти с него зъбите си. Изглежда, мостът се разцепваше.

Пред смаяните, ужасени погледи на Саймън и Мария крехката Врата на елените се срути, а камъните в средната част на моста се разлетяха на остри късове, които с плясък западаха във водата и тя закипя. В първия момент изглеждаше, сякаш Хийферт и войниците му ще успеят да се върнат на отсрещния бряг; после каменният свод се нагъна и гърчещите се войници и ритащият кон паднаха в едно с късовете млечнобял халцедон и изчезнаха в зелената вода и бялата пяна. Секунди по-късно, на няколко лакътя по-надолу по течението, главата на коня изплува на повърхността, после пак потъна във водовъртежа.

Саймън бавно обърна глава към основата на моста. Коленичили, двамата стрелци се взираха в силното течение. Зад тях стоеше Инген с черна качулка на главата и гледаше към бегълците; бледите му очи изглеждаха само на педя от тях…

— Ставай! — извика Мария и задърпа Саймън за косата. Той откъсна очи от Инген Джегер, при което усети отдръпването на погледа си почти осезаемо, сякаш линията, свързваща неговите очи с тези на преследвача му, беше прерязано въже. Скочи на крака, прегърнал трола, и двамата с Мария се обърнаха и хукнаха към високите сенки на Да’ай Чикица.