Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Ако това беше всичко за деня… беше малко, но щеше да дойде добре на супата.
Отново се загледа в клетката, обърна я и я разклати така, че малкият затворник падна в шепата му. Защо да се самозалъгва? Това беше един ужасно лош ден и толкоз.
Рачето скочи и цопна във водата. Тиамак не си направи труда даже да потопи капана отново.
Докато пренасяше дългата стълба от завързаната лодка до сгушената в горичката фикусови дръвчета къща, Тиамак се зарече, че ще бъде доволен и на супа с бисквити. Чревоугодничеството беше недостатък, препятствие по пътя на душата към истината. Той изправи стълбата, подпря я до входа и се замисли за Тази, която беше сътворила човечеството. Тя не само че не беше имала купа хубава супа от корени, но беше преживявала, хранейки се само с камъни, пръст и вода от мочурищата, докато всичко това се омесило в стомаха й и тя не родила няколко глинени хора, първите човешки същества.
На фона на всички тези мисли супата от корени му се стори деликатес — а нима не беше? Така или иначе, имаше страшно много работа. Първо трябваше да почисти или да препише изцапаната с мастило страница. Хората от племето му го мислеха за прекалено странен, но някъде по света би трябвало да има и по-различни хора, които да прочетат книгата му „Ефикасните лекарства на лечителите от Вран“ и да разберат, че дори и в блатата живеят наистина образовани хора. Но, ах-ах, как добре щеше да му дойде един рак и кана папратова бира.
За да измие ръцете си в купата с вода, която беше приготвил още преди да излезе, Тиамак трябваше да се свие, защото между прекалено голямото му полирано и лакирано писалище и каната нямаше достатъчно място за сядане. Изведнъж чу стържене, идващо от покрива на къщата. Заслуша се внимателно, докато бършеше ръце в увития около бедрата си парцал. И го чу пак: сухо стържене, сякаш драскаше със счупеното си перо по тръстика.
Само за секунда излезе през прозореца и бързо се покатери на наклонения покрив. Като се държеше за едно дълго фикусово листо, стигна до билото на покрива, където имаше една малка кутия с капак от кора на дърво. Приличаше на къщичка-дете, покатерила се на гърба на майка си. Тиамак навря глава през отворения капак на кутията.
То беше там, точно там: едно сиво врабче, което бързо кълвеше разпръснатите по пода семена. Човекът го хвана нежно; после толкова внимателно, колкото можеше, слезе от покрива и влезе в къщата през прозореца.
Пусна врабчето в клетката за раци, която беше закачена за гредата на тавана точно за тази цел, и бързо запали огън. Когато в каменното огнище се разгоряха пламъци, извади врабчето от клетката. От виещия се към дупката на тавана дим очите му започнаха да смъдят.
От опашката на врабчето липсваха едно-две пера, а едното му крило стоеше леко разперено настрани. Изглежда, докато стигне от Еркинланд дотук, беше преживяло някои трудности. Тиамак беше убеден, че е дошло от Еркинланд, защото това беше единственото врабче, което беше виждал. Останалите птици бяха блатни гълъби, но поради една или друга причина Моргенес предпочиташе врабчетата. Наистина забавно старче.
Тиамак сложи на огъня тенджера с вода. После направи каквото беше по силите му за нараненото сребристо крило на врабчето, остави на пода още семена и му даде вода в една извита кора. Изкушаваше се да го изчака да се наяде и тогава да прочете бележката, да отложи колкото се може повече удоволствието от научаването на новините отдалече, но в ден като днешния беше прекалено да изисква от себе си подобно търпение. Тиамак счука в хавана малко оризово брашно, прибави пипер и вода, изсипа сместа на масата, омеси тесто и го сложи на камъка в огнището да се пече.
Вързаното за крака на врабчето листче беше скъсано по краищата и написаното се беше размило, сякаш птичката е била доста мокра, но той беше свикнал с подобни проблеми и скоро разчете съобщението. Означената дата на написване на писмото го изненада безкрайно: пътят беше отнел на сивото врабче почти един месец. Самите новини също го изненадаха, но това не беше изненадата, която беше очаквал.
Граф Еолаир пак седна на дълбокия, застлан с меки възглавнички стол и погледна към високия таван. Беше покрит с религиозни картини, които изобразяваха как Усирис лекува перачката, мъченическата смърт на Сутрин на арената на император Крексис и други подобни. Цветовете изглеждаха някак избелели, а повечето картини бяха покрити с прах, сякаш върху тях беше метнат съвсем тънък воал. Независимо от всичко гледката пак беше внушителна, при все че това беше едно от малките преддверия в светата обител на ейдонитите.