Престолът от драконова кост

Диниван повдигна вежди.

— А ние от Набан сме мекушави южняци, така ли?

— Не съм казал такова нещо! — засмя се Еолаир. — Това, което със сигурност може да се каже за вас, южняците, е, че сте големи оратори.

Диниван седна на един стол с твърда облегалка.

— Да, но Негово преосвещенство лекторът — който, както добре ви е известно, е роден в Еркинланд — може да ни сложи всички в малкия си джоб с думите си. Той е мъдър и изтънчен човек.

— Знам. И искам да поговорим точно за него, отче.

— Моля, казвайте ми Диниван. О, това е вечната участ на секретаря на всеки велик човек — да го възприемат според положението, а не според личността му. — На лицето му се появи израз на смирение.

Еолаир за пореден път осъзна колко много харесва този свещеник.

— Съдбата ви наистина е такава, Диниван. А сега, моля, чуйте ме. Предполагам знаете защо съм изпратен тук от господаря ми?

— Би трябвало да съм глупак, ако не знам. Има ситуации, в които слуховете плъзват навсякъде. Вашият господар се опитва да установи контакт с Леобардис и да постигнат някакъв консенсус.

— Точно така. — Еолаир се отдръпна от огъня и придърпа един стол до Диниван. — Силите са се разпределили в лесно нарушимо равновесие: моят крал Лут, вашият лектор Ранесин, Негово величество Елиас, граф Леобардис…

— И принц Джосуа, ако още е жив — каза Диниван и се замисли. — Да, равновесието наистина може лесно да бъде нарушено. И вие знаете, че лекторът не може да направи нищо в това отношение.

Еолаир бавно поклати глава.

— Знам.

— Тогава какво ви води при мен? — любезно попита Диниван.

— Не съм съвсем сигурен. Мога да ви кажа само това: явно предстои битка, което не е нещо необичайно, но аз лично се тревожа, че може да се окаже много по-сериозно. Може да ме сметнете за луд, но мисля, че настоящата епоха си отива, и ме е страх от това, което ще ни донесе новата.

Секретарят на лектора гледаше замислено. За един кратък миг будното му лице изглеждаше много старо, сякаш отразяваше дълбоко скритите в душата му, трупани дълго време тревоги.

— Ще кажа само, че споделям страха ви, граф Еолаир — каза най-сетне той. — Но що се отнася до лектора, мога да кажа единствено това, което казах и преди: той е мъдър и изтънчен човек. — Диниван хвана Дървото, което висеше на гърдите му. — Все пак за ваше успокоение бих добавил и следното: засега граф Леобардис не е решил кого да подкрепи. Въпреки че Негово величество редува ласкателства и заплахи, Леобардис продължава да упорства.

— Това са добри новини — каза Еолаир и се усмихна лукаво. — Когато тази сутрин срещнах графа, той се държа крайно резервирано, сякаш се страхуваше да не бъде видян, че ме слуша твърде внимателно.