Фурията на курсора

Човек със славата на един от най-добрите фехтовачи, който със силата на своите фурии веднъж загасил пожар, когато това заплашвало безценната му износна дървесина. Някой дори твърдеше, че е успял да убие левиатан, който заплашвал бреговете му. И той притежаваше сила, власт и благоразумие, достатъчни да представляват заплаха за Гай в борбата за трона.

Нещо повече, Амара видя в какво бе превърнал града си, видя хората, които му служат, и знаеше кой е той всъщност: чудовище във всеки смисъл на думата — гнусен убиец, поробващ деца с яки на послушание, превръщайки ги в луди Безсмъртни; човек, чиито агенти избиваха курсори из цяла Алера. Нейните сънародници. Нейните приятели. Човек, който не придава стойност на човешкия живот, с изключение на своя собствен. Ако се обърне към Амара, щеше да я смачка със същата лекота и безразличие, с която щеше да се отърве от мравка.

Но докато не знае, че е наблизо, не беше късно — тя имаше шанс. В крайна сметка той е просто човек. Опасен, могъщ, с много опит, но въпреки това — смъртен. Смъртоносният удар може дори да не е необходим. Вероятно бяха на около двеста фута над платформата, но ако се спусне отгоре му и го лиши от контрол поне за няколко секунди, гората щеше да се отнесе с него точно както с тези, които вече паднаха. Най-малката грешка щеше да коства смъртта й и Амара го знаеше.

Но ако тя не направи нищо, той определено ще унищожи платформата и ще убие всички на нея. Осъзнаването на това направи избора по-лесен, отколкото очакваше. И въпреки че започна да се тресе от собствения си болезнен ужас, тя се устреми напред, опитвайки се да задържи потока по-близо до себе си, така че нито Калар, нито хората му да го усетят. Тя се втурна напред, през групата рицари, като изчисли мястото, където щяха да се окажат в зависимост от курса им. После извади меча си толкова рязко, че болката прониза дясната й ръка, и освободи Сирус, а с него и потока въздух.

Амара полетя надолу, насочвайки се към малката фигура на платформата в пълна тишина, без да използва фурията си, тъй като някой със силата и опита на Калар можеше да я почувства. Тя знаеше как да управлява падането си, като разпери ръце и крака, и се концентрира, за да се приближи все по-бързо и по-бързо към целта си — голата ивица кожа на врата на Калар, точно над яката на сиво-зеленото му наметало.

Изведнъж той се приближи с няколкостотин фута и също толкова неочаквано — точно под нея, като все още държеше курса си и наблюдаваше напускащата мъглата платформа. Тя замахна, държейки меча с две ръце и с върха надолу по посока на падането си. Амара изкрещя и удари, едновременно с това призовавайки Сирус. Избухналият хаотичен вихър отбеляза появата на чужда фурия в редиците на Калар и неговия ескорт. В последния възможен миг един от Безсмъртните, летящ до Калар, вдигна очи нагоре и веднага се хвърли напред, прикривайки с тяло гърба на своя господар от меча на Амара.