Друговремец [bg]

Преминахме през тесен процеп между две скали. Оттам нататък теренът стана по-равен. Пътят ни водеше през поля и пръснати тук-там колибки - накрая попаднахме на път, който се виеше право към къщата.

Беше по-голяма, отколкото очаквах - хубава, на три етажа, от бял камък. Прозорците бяха обрамчени с недялани сиви камъни, имаше и висок скосен покрив с няколко комина и още няколко малки варосани здания край нея, като пиленца край кокошка. На едно възвишение зад къщата се издигаше двайсетметрова каменна кула, а върхът й бе конусовиден като шапка

на вещица, опасана с три реда бойници.

Когато наближихме, от една от пристройките се разнесе ужасен шум, Донас се вдигна на два крака и изцвили. Не ме биваше да яздя и съответно паднах, като се приземих унизително в прахта на пътя. Джейми, с по-добър поглед върху важните неща, сграбчи юздата на коня и ме остави да се оправям сама.

Докато се окопитя, кучетата почти ме бяха връхлетели - лаеха, ръмжаха и оголваха зъби. В ужасените ми очи ми се струваха поне десетина. Джейми се провикна:

- Бран! Люк! Шеас!

Кучетата рязко спряха объркани на метър-два от мен. Затъпкаха на едно място и ръмжаха несигурно, докато той не се обади отново:

- Шеас, мо маеси! На място, негодяи дребни!

Изпълниха заповедта, а опашката на най-голямото махна питащо веднъж-дваж.

- Клеър. Ела вземи коня. Няма да им позволи да го доближат, а и бездруго искат мен. Върви бавно, няма да те наранят. - Говореше небрежно, за да не плаши животните. Аз бях в друго настроение, но внимателно доближих Донас. Той тръсна глава и подбели очи, когато сграбчих юздата, само че не бях в настроение да му търпя характера - дръпнах рязко юздата и стиснах оглавника.

Устните му се отдръпнаха от зъбите, но дръпнах по-силно. Приближих лице до хвърлящото искри златисто око и отвърнах със също толкова яростен поглед.

- Да не си посмял! - предупредих го. - Или ще свършиш като закуска за кучетата и няма да си мръдна и пръста, за да те спася.

Междувременно Джейми бавно вървеше към кучетата, изпънал юмрук. Бяха ми се сторили повече, но се оказаха четири - дребен кафеникав териер, две чорлави овчарки и чудовищен черно-кафяв мастиф, като излязъл от „Баскервилското куче“.

Това олигавено чудовище проточи врат, по-дебел от кръста ми, и леко подуши кокалчетата на Джейми. Дебелата като корабно въже опашка се размаха все по-енергично. После животното отметна глава и излая щастливо, хвърли се върху господаря си и го просна на пътя.

- „Главата, в която Одисей се завръща от Троянската война и го познава вярната му хрътка“ - изрецитирах на Донас, който изцвили, изразявайки мнение я за Омир, я за недостойните демонстрации на емоция, на които ставаше свидетел.

Джейми се смееше, рошеше козината на кучетата и ги дърпаше за ушите, а те се опитваха едновременно да оближат лицето му Накрая си спечели достатъчно пространство, за да се изправи, макар и да не му бе лесно, да остане прав край тях.