Произход на политическия ред [bg]

Следващият значителен етап на руско държавно строителство настъпва при Петър Велики (1672–1725), който премества столицата от Москва в Санкт Петербург и въвежда множество институции от Европа. Петър е истински гигант, както във физически смисъл, така и от гледна точка на лидерските си качества и сам се заема да осъществи йерархически организирана обществена трансформация отгоре надолу. Войната отново е главният мотив за държавно строителство и особено огромните затруднения, свързани с Великата северна война с Швеция. След поражението от Карл XII в битката при Нарва през 1700 г. Петър започва всеобхватна реорганизация на армията по съвременен европейски образец и построява флот от нулата (започва с един и завършва с флот от над осемстотин кораба, който успява да победи шведския флот). Модернизира и централната руска администрация, като премахва старите прикази и ги заменяне със системата на колегиите по модела на подобни институции в Швеция. Колегиите са изградени въз основа на техническа компетентност – по това време предимно на чужденци – и упражняват съвещателни функции при обсъждането и провеждането на политики.

Първата фаза на държавно строителство през XV и XVI в. се състои в мобилизирането на средната обслужваща класа, което разцепва аристокрацията и прави голяма част от нея пряко зависима от държавата. Петър отива още по–далеч и свиква цялата аристокрация на държавна служба. Дворяните постъпват в армията още като момчета, получават повишения според съвременен меритократичен принцип за заслуги и трябва да останат в полковете си за цял живот. Така идеята за обслужваща аристокрация в Русия се запазва много по–дълго, отколкото в Европа, въпреки че се осъществява по съвсем различен начин. Аристократите, които служат на държавата, не притежават собствени свити от васали и прислуга, а получават назначения от една централизирана йерархия. Това води до цялостна милитаризация на руското общество с нравствен акцент върху дълга, честта, йерархията и подчинението.