V. [bg]

— Подарък. Какво й е давал преди? Виждали ли сте какви скъпи кожи и коприни има това дете, как оглежда тя своето тяло? Чухте ли я с какъв аристократизъм се изразява? Всичко това й е дадено от него. Или подарявайки на нея, той всъщност е подарявал на себе си?

— Итагю, тя определено би могла да бъде най-щедрата…

— Не. Не, това е просто способност да отразява. Момичето функционира като огледало. Тя превръща в своя нещастен баща всеки, който се окаже пред огледалото — вас, онзи келнер, вехтошарят от съседната празна улица. И вие съзирате отражението на един призрак.

— Господин Итагю, изглежда заниманията до късна нощ с четене са ви убедили, че…

— Казах призрак — тихо отвърна Итагю. — Името му не е Льормоди или, по-точно, Льормоди е само едно от неговите имена. Призракът витае между стените на това кафене, из улиците на този квартал и може би всички райони на света вдишват неговата субстанция. В чий образ се въплъщава той? Само не и в образа Божий. Който и да е този всесилен дух, способен да внуши стремежа към безвъзвратен полет на един зрял мъж и дарбата на самовъзбуждането в очите на младата девойка, името му е незнайно. Или ако е известно, значи той е Яхве, а всички ние сме евреи, защото никога няма да се осмелим да го произнесем гласно.

Твърде силна реплика за господин Итагю, който бе редовен читател на вестник „Ла Либр Парол“364 и бе присъствал сред тълпата желаещи да заплюят капитан Драйфус365.

Жената спря до тяхната маса. Очевидно изобщо не се надяваше те да станат на крака за нея, а просто стоеше и гледаше, сякаш никога в живота си не бе чакала за нещо.

— Заповядайте, седнете — отзивчиво предложи Сатин.

Итагю бе отправил замислен поглед далеч на юг, към надвисналия жълт облак, който не бе променил формата си.

Жената бе собственичка на магазин за модни облекла на улица „Четвърти септември“. Тя беше с тъмнокафява крепжоржетена вечерна рокля по модел на Поаре366, изцяло обшита със стъклени мъниста, покрита с вишневочервена туника, пристегната под гърдите в стил Ампир. Долната част от лицето й бе забулена от харемски воал, прикрепен на тила й към малка шапка със стърчащо на всички страни пъстроцветно буйно оперение на екваториални птици. Ветрило от щраусови пера с кехлибарена дръжка и копринен пискюл. Чорапи в пясъчен цвят, с изящни ажурни орнаменти на прасците. В косата две игли от черупка на костенурка, обсипани с брилянти; чантичка от сребърна мрежа; високи обувки от шевро с разширяващи се долу френски токове и лакирани върхове.

Дали изобщо някой познава „душата й“, запита се Итагю, поглеждайки изкосо руснака. Дрехите, аксесоарите, ето кое я определя и отличава от множеството туристки и проститутки, изпълващи улицата.