Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Толкова съм доволен, че се споразумяхме — каза Тирион. — Е, кой от нас да замине за Горчив мост? Трябва да се доберем до сир Лорас с предложението си преди кръвта му да е охладняла.

— Смяташ да изпратиш някой от съвета?

— Не мога да очаквам, че Рицарят на цветята ще преговаря с Брон или Шага, нали? Тирелите са горди.

Сестра му естествено побърза да извърти ситуацията в своя полза.

— Сир Джейслин Байуотър е от знатен род. Прати него.

Тирион поклати глава.

— Трябва ни някой, който да е способен на повече, вместо само да повтори думите ни и да донесе отговора. Нашият посланик трябва да говори от името на краля и съвета, и да уреди работата бързо.

— Ръката говори с гласа на краля. — Светлината от свещите блесна с диво зелено в очите на Церсей. — Ако пратим теб, Тирион, ще е все едно, че е отишъл самият Джофри. Кой по-добре би се справил? Ти боравиш с думите толкова умело, колкото Джайм с меча.

„Толкова ли бързаш да ме разкараш от града, Церсей?“

— Много си мила, сестро, но на мен ми се струва, че майката на едно момче е по-подходяща за уреждане на брака му от някой от вуйчовците му. А и ти имаш дарба да печелиш приятели, на каквато аз никога не бих могъл да се надявам.

Очите й се присвиха.

— Джоф има нужда да съм до него.

— Ваша милост, милорд Ръка — намеси се Кутрето, — кралят има нужда и от двама ви. Позволете аз да отида.

— Ти? — „Какво ли цели да спечели с това?“

— Аз съм от кралския съвет, но нямам кралска кръв, така че от мен добър заложник не става. Със сир Лорас се разбирахме добре, когато беше в двора, и не съм му давал поводи да ме мрази. Мейс Тирел също няма поводи да ме мрази, доколкото знам, а се лаская от мисълта, че не съм съвсем неопитен в преговорите.

„Хвана ни.“ Тирион не вярваше на Петир Белиш и никак не му се искаше да го изпуска от очите си, но оставаше ли му някакъв избор? Трябваше да е или Кутрето, или самият той, а той знаеше много добре, че ако напусне Кралски чертог дори за ден, всичко, което бе успял да постигне, щеше да се провали.

— Между нас и Горчив мост се водят битки — предупреди той. — И бъдете сигурен, че лорд Станис ще разпрати собствените си пастири да събират пръсналите се агънца на брат му.

— От пастири никога не съм се боял. Но овцете ме безпокоят. Все пак предполагам, че един приличен ескорт ще е достатъчен.

— Мога да заделя сто златни плаща — каза Тирион.

— Петстотин.

— Триста.

— И още четиридесет-петдесет рицари с техните скуайъри. Ако пристигна без рицарска опашка, Тирелите ще решат, че съм дребна риба.

Беше съвсем вярно.

— Съгласен.

— Ще взема с мен Ужаса и Лигльото, след това ще ги пратя на лорд баща им. Жест на добра воля. Пакстър Редвин ни трябва, той е стар приятел на Мейс Тирел и също е много могъщ.

— И изменник — заяви кралицата. — Арбор щеше да мине към Ренли с всички останали, само че Редвин знаеше много добре, че палетата му щяха да пострадат.

— Ренли е мъртъв, ваша милост — подчерта Кутрето, — а нито Станис, нито лорд Пакстър ще забравят някога как галерите на Редвин затвориха морето при обсадата на Бурен край. Върнем ли двамата близнаци, имаме шанс да спечелим обичта на Редвин.