Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Тирион хвърли поглед през прозореца. Мъглата навън беше толкова гъста, че не можеше да се види дори стената от другата страна на двора. Само няколко смътни светлини прозираха в тази сивота. Лош ден за път. Никак не завиждаше на Петир Белиш.

— Няма да е зле да ги напишем тези документи. Лорд Варис, поръчайте да донесат пергамент и перо. И някой ще трябва да събуди Джофри.

Все още беше сиво и тъмно, когато заседанието най-после приключи. Варис заситни сам към изхода, меките му пантофи зашушнаха по пода. Двамата Ланистър се задържаха при вратата.

— Как върви веригата ти, братко? — попита кралицата, докато сир Престън закопчаваше сребристия, подплатен с катерича кожа плащ на раменете й.

— Брънка по брънка — расте. Трябва да сме благодарни на боговете, че сир Кортни Пенроуз е толкова опърничав. Станис никога няма да тръгне на север, ако Бурен край остане незавзет в тила му.

— Тирион, зная, че не винаги сме съгласни в политическите дела, но изглежда, не съм била права за теб. Не си чак толкова голям глупак, колкото си мислех. Всъщност си давам сметка, че помагаш много. За което ти благодаря. Трябва да ми простиш, ако съм ти говорила грубо в миналото.

— Нима? — Той сви рамене и се усмихна. — Мила сестрице, не си ми казвала нищо, което да изисква прошка.

— Днес, искаш да кажеш? — Двамата се засмяха… и Церсей се наведе и лепна бърза целувка на челото му.

Той онемя от изненада и му остана само да я изгледа, докато се отдалечаваше по коридора със сир Престън от лявата й страна.

— Умът ли съм си загубил, или сестра ми наистина току-що ме целуна? — попита той Брон, след като си отидоха.

— Толкова ли беше сладко?

— Беше… неочаквано. — Церсей се държеше странно напоследък и това много безпокоеше Тирион. — Мъча се да си спомня кога за последен път ме е целувала. Едва ли съм бил на повече от шест-седем. Джайм я беше накарал.

— Най-после е забелязала чара ти.

— Не — каза Тирион. — Просто мъти нещо. Гледай да разбереш какво е, Брон. Знаеш, че мразя изненадите.